Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди 15 години се роди момиченце, тежащо почти 8 кг – ето как живее и изглежда днес бебето-гигант
  • Новини

Преди 15 години се роди момиченце, тежащо почти 8 кг – ето как живее и изглежда днес бебето-гигант

Иван Димитров Пешев март 25, 2023
bebebegastyjasgas.png

През 2007 г. медиите гръмнаха с тази сензация.  Най-голямото момиче на планетата бе родено в Алтайския край – при раждането си то тежеше близо 8 кг , което е рекорд, ненадминат до днес.

И така – как живее днес бебето-гигант и как изглежда? Ще ви разкажем, но нека започнем отначало:

Пред 2007 г. Татяна Халина очаква 11-ото си дете. Бременността й протича нормално. Лекарите казват, че всичко е наред.

Когато идва време за раждане, Татяна отива в родилния дом в Алейск.

И тогава всичко тръгва не по план. Раждането се забавя и се налага лекарите да направят цезарово сечение. Най-голямото дете, което е видяно в болницата преди това, тежи 4 кг. А новороденото момиченце достига почти 8 кг! Точното й тегло е 7 кг 750 г., а височината й е 56 см.

 

 

Татяна изпитва страх, че такова дете ще има здравословни проблеми. Лекарите се съгласяват, че феноменалното тегло е причинено от проблеми в развитието.

Бебето е преглеждано дълго време. Поставят му различни диагнози. Но те така и не са потвърдени. Момиченцето е напълно здраво.

 

Живот в голямо семейство

Бебето е кръстено Надежда. Журналистите разбират за случая и семейство Халини не слизат от заглавията в пресата.

Благодарение на вниманието на пресата животът им става по-лесен. Внимателни хора от цялата страна започват да помагат на Халини. И местната администрация отдели пари за децата.

 

Бащата на семейството, Виктор Халин, който е военен, получава ведомствен 3-стаен апартамент с площ 56 кв.м. В новата квартира са настанени двамата възрастни и 11-те им деца.

На семейството са подарени компютър, фотоапарат, спално бельо, дрехи. Хората подаряват и хранителни продукти на известното голямо семейство. Носят им сладки подаръци за празниците.

Междувременно по-големите деца порасват и се изнасят да живеят отделно. Татяна вече не иска да ражда отново. В крайна сметка всяко следващо дете се оказва по-голямо от предишното.

В училище

Междувременно малката Надя порасва. Когато идва време да отиде в 1 клас, тя не се различава от връстниците си. Височината и теглото й се нормализират. И лекарите все още не са й открили никакви заболявания.

 

Момичето се справя добре в училище. Тя е весело и общително дете. Разбира се добре с всички. Надя е научила изкуството на взаимоотношенията у дома. Всъщност в едно голямо семейство всички са толкова различни и всеки трябва да може да намери подход към другия.

Надя Халина

Сега Надя е на 15. Мечтае да стане лекар или медицинска сестра. Момичето е започнало да се подготвя за прием в медицинската академия. Желаем й искрено успех!

Continue Reading

Previous: Поклон пред него! Почина един от най-добрите български футболисти, герой в исторически мач
Next: Нови потресаващи разкрития за кашкавала: От 10 марки БГ кашкавал само 3 отговарят на стандарта

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.