Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Председателят на СОСЗР пише до премиера във връзка с исканата оставка на министъра на отбраната
  • Новини

Председателят на СОСЗР пише до премиера във връзка с исканата оставка на министъра на отбраната

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
qevvnevnenvev.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Смятаме, че днес, когато нашата сигурност е изправена пред сериозно изпитание, ген. Стефан Янев е точно на мястото си и лишаването на управлението на отбраната на страната от него, ще бъде сериозна загуба. Това пише председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) генерал от запаса Златан Стойков до министър-председателя Кирил Петков, което беше предоставено на редакцията.

Otbrana.com

До министър-председателя на

Република България г-н Кирил Петков

Уважаеми г-н министър-председател,

Изразяваме недоумение от исканията, включително и на членове на управляващата коалиция, за оставка на министъра на отбраната бригаден генерал от резерва Стефан Янев. Не можем да приемем за сериозни аргументите на тези, които го обвиняват в неадекватно поведение в последните дни на тревога за бъдещето на Европа, нашия регион и България. На заеманите длъжности като Министър- председател в две служебни правителства и Министър на отбраната, той винаги е бил последователен в действията си и се е ръководел единствено от интересите на нашата родина – Република България, на която безкористно сме служили. Смятаме, че днес, когато нашата сигурност е изправена пред сериозно изпитание, ген. Стефан Янев е точно на мястото си и лишаването на управлението на отбраната на страната от него, ще бъде сериозна загуба.

Не е необходимо да се прави социлогическо проучване, за да се каже, че ген. Стефан Янев има подкрепата на нашето съсловие – офицерите и сержантите от запаса и резерва. Те, по принцип, нямат достъп до медиите, за да изразят своята позиция, но познават качествата на сегашния министър на отбраната много по-добре от тези, които се опитват да убедят обществото, че друг трябва да ръководи отбраната и въоръжените сили.

Уважаеми г-н министър-председател,

Вярваме във Вас и в останалите Ви колеги от коалицията, което ни дава основание да очакваме решение в интерес на националната ни сигурност, а не на конюнктурни и краткосрочни цели.

С уважение: Председател на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 2-годишно дете гушна доставчика на пица без да подозира, че скоро е загубил дъщеря си
Next: Вацев: Добре дошли в навечерието на Третата световна война, където България oтново ще воюва срещу Русия

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.