Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предсмъртно: Убитият психолог предрекъл точно как ще го ликвидира озверелият му съсед
  • Новини

Предсмъртно: Убитият психолог предрекъл точно как ще го ликвидира озверелият му съсед

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
vanannandaskdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Оказва се, че психологът Иван Владимиров – Нав е предрекъл до най-малкия детайл смъртта си и, че именно съседът му – бивш полицай, ще го убие, като го застреля.

В сряда вечер писателят е бил застрелян от съседа си, който е бивш полицай. Той е убит от законно притежаваният пистолет от бившият орган на реда и съсед на починалия.

През ноември психологът е гостувал в предаването „Преди обед“ по bTV, където е коментирано именно аналогично убийство – това на Иво Андреев, който бе застрелян от освирепелия си съсед на пъпа на София.

Именно тогава Иван Владимиров решава да сподели, че има подобен проблем. Ето какво разказва той:

„Това е много актуален проблем и за мен самият. Имам такъв съсед, който според мен има някакво ментално отклонение. У дома нямам уредба, нямам телевизор, нищо не правя у дома, освен да работя на компютъра“, започва разказа си той.

„Той ми залива вратата с машинно масло, хвърля ми яйца по прозореца. Понеже е бивш полицай“, казва той.

„Вдигал съм шум и той не може да спи. Мога да се закълна във всичко свято, че съм най-тихият човек на света. По-тих от това не мога да бъда и мога да се закълна. Освен да започна да практикувам някаква форма на йога и да левитирам“, споделя Владимиров Нав.

„Ходих много пъти в полицията“, признава той.

„Полицията казва, че нищо не може да се направи. Това е бивш полицай, който има оръжие и аз не знам дали утре няма да съм следващият случай на застрелян, защото на него му е превъртяло, че съм се преместил по-рязко на стола на компютъра“, каза психологът.

„Понеже съм мирен човек и културен и не вярвам в насилието – да ходя и да го набия. За мен това не е редно. Даже ми се смеят, че съм твърде цивилизован и нищо не трябвало да се прави по каналния ред“, каза Владимиров – Нав.

„Най-вероятно моят съсед е с биполярно разстройство или ментално отклонение. Ние дори не може да ги съдим, тези хора не можем да ги съдим, те не са наред“, смята той.

„Говорих с полицаи, но не искат да го тестват. Целият блок свидетелства, че е вадил пистолет на съсед, удрял е съсед в присъствието на други и ето не може нищо да се направи. Завеждат се дела, които седят с години. Това е наистина тъжно“, казва психологът.

„Страх нямам, здраво момче съм, ако стане нещо да ми налети. Ако извади и ме застреля, ще си отида, като в дивия запад – геройски, както са си мечтали някога някои мъже да загинат в битка“, признава Владимиров – Нав и сякаш пророчески предрича какво ще му се случи няколко месеца по-късно.

„Мога да си позволя да си изчистя вратата. За мен важният урок в случая е да си кажа, че това е болен човек, а не враг или злодей. Опитах да говоря с него и да му помогна с нещо“, казва той.

„Това вече продължава година и половина – две редовно. Ще си наема в един момент мастит адвокат и ще опитам да го изселя. За момента искам да опитам да съм на първо място човек“, признава психологът, който днес е починал именно от ръката на същият този човек.

БЛИЦ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасявайки дъщеря си, тя спасила и света. Историята на един велик педиатър
Next: Крадец влезе с взлом в къщата на стара жена: Тя изрече три думи и го накара да бяга колкото го носят краката!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.