Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предсмъртно: Убитият психолог предрекъл точно как ще го ликвидира озверелият му съсед
  • Новини

Предсмъртно: Убитият психолог предрекъл точно как ще го ликвидира озверелият му съсед

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
vanannandaskdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Оказва се, че психологът Иван Владимиров – Нав е предрекъл до най-малкия детайл смъртта си и, че именно съседът му – бивш полицай, ще го убие, като го застреля.

В сряда вечер писателят е бил застрелян от съседа си, който е бивш полицай. Той е убит от законно притежаваният пистолет от бившият орган на реда и съсед на починалия.

През ноември психологът е гостувал в предаването „Преди обед“ по bTV, където е коментирано именно аналогично убийство – това на Иво Андреев, който бе застрелян от освирепелия си съсед на пъпа на София.

Именно тогава Иван Владимиров решава да сподели, че има подобен проблем. Ето какво разказва той:

„Това е много актуален проблем и за мен самият. Имам такъв съсед, който според мен има някакво ментално отклонение. У дома нямам уредба, нямам телевизор, нищо не правя у дома, освен да работя на компютъра“, започва разказа си той.

„Той ми залива вратата с машинно масло, хвърля ми яйца по прозореца. Понеже е бивш полицай“, казва той.

„Вдигал съм шум и той не може да спи. Мога да се закълна във всичко свято, че съм най-тихият човек на света. По-тих от това не мога да бъда и мога да се закълна. Освен да започна да практикувам някаква форма на йога и да левитирам“, споделя Владимиров Нав.

„Ходих много пъти в полицията“, признава той.

„Полицията казва, че нищо не може да се направи. Това е бивш полицай, който има оръжие и аз не знам дали утре няма да съм следващият случай на застрелян, защото на него му е превъртяло, че съм се преместил по-рязко на стола на компютъра“, каза психологът.

„Понеже съм мирен човек и културен и не вярвам в насилието – да ходя и да го набия. За мен това не е редно. Даже ми се смеят, че съм твърде цивилизован и нищо не трябвало да се прави по каналния ред“, каза Владимиров – Нав.

„Най-вероятно моят съсед е с биполярно разстройство или ментално отклонение. Ние дори не може да ги съдим, тези хора не можем да ги съдим, те не са наред“, смята той.

„Говорих с полицаи, но не искат да го тестват. Целият блок свидетелства, че е вадил пистолет на съсед, удрял е съсед в присъствието на други и ето не може нищо да се направи. Завеждат се дела, които седят с години. Това е наистина тъжно“, казва психологът.

„Страх нямам, здраво момче съм, ако стане нещо да ми налети. Ако извади и ме застреля, ще си отида, като в дивия запад – геройски, както са си мечтали някога някои мъже да загинат в битка“, признава Владимиров – Нав и сякаш пророчески предрича какво ще му се случи няколко месеца по-късно.

„Мога да си позволя да си изчистя вратата. За мен важният урок в случая е да си кажа, че това е болен човек, а не враг или злодей. Опитах да говоря с него и да му помогна с нещо“, казва той.

„Това вече продължава година и половина – две редовно. Ще си наема в един момент мастит адвокат и ще опитам да го изселя. За момента искам да опитам да съм на първо място човек“, признава психологът, който днес е починал именно от ръката на същият този човек.

БЛИЦ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасявайки дъщеря си, тя спасила и света. Историята на един велик педиатър
Next: Крадец влезе с взлом в къщата на стара жена: Тя изрече три думи и го накара да бяга колкото го носят краката!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.