Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пред къщата на новата Ванга се вие дълга опашка от желаещи да им помогне, трябва да си носите само бучка захар
  • Новини

Пред къщата на новата Ванга се вие дълга опашка от желаещи да им помогне, трябва да си носите само бучка захар

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
bcusdkvfdkvdfkbkfgb.png

Загадъчна сръбска пророчица от години събира пред къщата си изпаднали в беда хора по Балканите, изгубили друга надежда за здраве и благополучие. Коронавирусът, кризата и неизвестностите пред бъдещето обаче докараха безкрайни колони от автомобили пред селото, в което тя врачува, а стотици палатки са разпънати около родната й къща в Миялица.

Сръбският вестник Република излиза на първа страница с огромно заглавие и репортаж какво се случва около ясновидката, някои от които наричат новата Ванга.

В селото в южната част на Сърбия, пред къщата на известна Марина, има редици коли от цяла Сърбия, но и от чужбина, предимно от България. Хората идват най-вече заради болести, защото твърдят, че Марина има страхотна биоенергия и е ясновидка, пише „Стандарт“.

Десетки хора ни казаха, че тя им е помагала със стерилитет, че е предсказвала красиви и тъжни моменти. Настойчивите хора чакат от две до три нощи, когато е пренаселено. Безкрайните колони от автомобили стоят на входа на село Миялица, в което живеят 190 човека и е недалеч от Лесковац. Хората спят през нощта пред къщата на тази загадъчна жена в очакване на сесията.

За Марина се знае много малко, освен че тя е жена на четиридесет и че тя „е открила своите свръхестествени сили преди 15 години“. Тези, които са били с нея на прегледа, казват, че веднага поставя диагноза и след това лекува за кратък период от време.

Входът за селото прилича на граничен пункт. Препълнено е с коли, хората търпеливо стоят, облегнати на колите си и чакат да стигнат до къщата на Марина.
Не стотици, хиляди хора лагеруват на палатки всеки ден пред къщата на Марина. Условието й да ги приеме е да спят една нощ пред дома й, но много нощуват три или четири нощи. На сутринта една от съквартирантите й излиза и раздава номера на хората, като в банка.

След това, според графика, хората влизат в къщата на Марина за сесия. Там тя ги приема в стая, пълна с икони – разказват ни местните жители на Миялица, които самите дълбоко вярват, че тя има лечебни сили, защото ги е излекувала от различни болести.

Марина първо лекува с биоенергия, а после предписва терапия. Няма тарифа, всеки плаща, колкото може.
Българите я смятат за новата Ванга. Идват болни също така от Македония, от Черна гора, от Босна, от цяла Сърбия …

Тя лекува и тези, които не идват лично, достатъчно е да се покаже снимка.Доколкото знаем, тя е разбрала за своите сили преди 15 години и оттогава се занимава с този бизнес – уверяват съседите на Марина.

Един българин, когато го заварихме търпеливо да чака в Миялица, за да се види с Марина, каза, че е убеден в нейните сили.

„Тази жена не е магьосница, а истинска лечителка. Когато дойдеш при нея, все едно си дошъл при психолог. Освобождава от страха, дава надежда. Познавам жени, които са били безплодни и след сеанса са родили две деца“, казва българинът.

Той твърди, че тя вдигнала на крак много отписани хора. „Скромна жена е, не иска много да се знае за нея“, обяснява друг българин, които е сред тълпата, чакаща в Миялица.
Славата на Марина се носи в Сърбия и Балканите от години. Сръбските медии с охота разпространяват всяка дума, казана от нея. Твърдят, че сред най-честите й клиенти са Лепа Брена, Цеца Величкович и много политици.

Дали е новата Ванга, кой знае? Марина обаче иска да я приемат като такава. Всеки влиза при нея с бучка захар, с която е преспал. Именно по сладките кристали едно време гадаеше великата Ванга. Самата Марина разказва пред медиите, че за метода е научила от пророчицата на Рупите, която посетила няколко пъти по личен проблем.

Така двете се сприятелили. За последно се видели преди смъртта на известната българска гадателка. Тогава тя ѝ споделила, че си отива при „своите“, без да уточнява какво има предвид. Заръчала ѝ да не плаче, защото щяла да бъде по-жива от живите.

„Тик е ме наследиш“ – казала ѝ Ванга. Или поне така твърди сръбската гадателка. Но между смъртта на великата пророчица и началото на сеансите на провъзгласилата се за нейна наследничка има дълъг период от 10 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хоро от Българска сватба разпали социалните мрежи и ни накара да се гордеем
Next: Поп фолк певица изненадващо приключва кариерата си, ето причината

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.