Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Президентството заплаши Кирил Петков: Ще ходим на нови избори
  • Новини

Президентството заплаши Кирил Петков: Ще ходим на нови избори

Иван Димитров Пешев май 28, 2022
itotiaiivova.jpg

Критика към правителството на Кирил Петков отправи вицепрезидентът Йлияна Йотова в първото си тв интервю от втория си мандат. Тя призова за по-голяма подреденост в посланията и в действията на четворната коалиция и да се прави така, че добрите решения да бъдат взети час по-скоро.

Вицепрезидентът засегна лаконично темата за отношенията между президента Румен Радев и премиерът Кирил Петков. В същото време обаче отбеляза:

„Те имат 100 дни, но нямат 100 шанса – ако ли не – тази коалиция ще се замине и ще ходим на нови избори. Трябва добрите решения да бъдат взети час по-скоро както във вътрешнополитически план, така и във външнополитически„, каза Илияна Йотова.

 

И добави: „Трябва да има малко по-голяма подреденост в действията на правителството. Някой министър си предлага някакъв закон, без да се координира с останалите. Може би защото е сложно в четворна коалиция. Имат 100 дни, но нямат 100 шанса„.

Според нея е добре, че БСП влезе в управлението.

„Участието на БСП в коалицията ще бъде успешно, когато партията влезе със своите политики, а не с личности. Не се интересувам от отношенията Радев-Борисов или от Радев-Нинова, такъв тип сериал не ми е интересен. Не съм спокойна от това, което се случва в БСП, резултатите от изборите го показват. Дали една партия ще излезе напред, зависи от нея„.

Вицепрезидентът коментира и отношенията Русия-НАТО и настоя, че Черно море трябва да остане свободна територия.

„Само учения, никакви други ангажименти, военни части да се местят от една точка в друга и от двете страни. България трябва да се отърси от васалното си поведение по отношение на външната политика, по отношение на мястото на страната в Европейския съюз“, добави тя.

„За нероден Петко не искам да говоря и няма желание за какъвто и да било проект, нагледахме се на много проекти„, каза Йотова в отговор на въпрос дали президентската институция готви нов ляв политически проект, който да сложи край на „Позитано“ 20.

За Йотова е по-важно да има резултати в коалицията, а не кой какво прави вътре в нея. На вицепрезидента има неща в коалицията, които не и допадат, като трябва малко по-голяма подреденост в посланията и в действията на министрите.

„Много данайци ще се опитат да забият ножа в коалицията, ще има и много хора, които ще свалят звезди на управлението, ще има опоненти, опозиция и за това гледам с желание да се подпомага коалицията, да се прави така, че добрите решения да бъдат взети час по-скоро„, категорична бе Илияна Йотова.

Тя обясни, че много неща се научават за 5 години и на президентската двойка и е било много трудно през първия мандат. Според нея Бойко Борисов не се е интересувал какво се случва извън страната и как се гради българският външен имидж. Народното събрание беше изпразнено от всякакво съдържание от правителството на ГЕРБ, посочи Йотова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богатите украински бежанци напускат вкупом Горна Оряховица, причината е, че
Next: Властта отстрани цялото ръководство на ключова комисия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.