Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Президентът Радев на линията, вдигнаха хеликоптер по спешност: Много лоши вести за Динко Вълев
  • Новини

Президентът Радев на линията, вдигнаха хеликоптер по спешност: Много лоши вести за Динко Вълев

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
dinaksonasons.jpg

„България днес“ съобщава, че президентът Румен Радев е оказал помощ на Динко Вълев, но не се посочва точно как.

Не е изключено да е съдействал за транспортирането на Динко с хеликоптер от Варна до София.

Както първи Петел писа, той пострада много тежко при операция за изваждане на обърната цистерна до Девня.

„Не знам как ще оцелея!“ Това казал Динко на свои близък приятел. Ловеца на бежанци губил много кръв. Всичко го боляло, разкриват приятели на Динко.

Не изпускай тези оферти:

Ловеца на бежанци се намира в „Пирогов“, където се възстановява от тежък инцидент. Преди дни светилото в ортопедичната травматология проф. д-р Диян Енчев оперира по спешност Динко, пише burgas24.bg.

По информация на вестника най-добрите лекари от болница обгрижват Ловеца на бежанци. Сред тях бил и един от директорите на лечебното заведение.

Бившият брадър се размина от косъм от смъртта. Докато изважда обърната цистерна край Девня, тежката техника се стоварва върху ямболията. Динко е със счупени прешлени, таз, ръка и други наранявания. Вече му е направена една операция. Предстоят му още няколко, както и дълъг курс на рехабилитация.

Въпреки тежкото си състояние лекарите били оптимисти за възстановяване на ямболията. Освен светилото проф. Енчев за Динко се грижил и негов много добър приятел – доктор Митко Тодоров. Лекарят и ямболският бизнесмен били съученици.

„Ще се оправи!“, казали на Ловеца на бежанци медиците. Приятели на бизнесмена са категорични, че той е мъжко момче и ще превъзмогне всяка болка.

„Ако беше някой друг, нямаше да издържи. Но Динко е боец! И за нещастие на неговите врагове, които му желаят най-лошото, скоро той отново ще стъпи на крака“, споделят близки на Динко.

„България Днес“ научи, че президентът на България Румен Радев е помогнал много на Ловеца на бежанци. С какво, никой от близките на Динко не споделя. Но бизнесменът бил безкрайно благодарен на държавния глава за помощта.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първата заповед на крал Чарлз беше да изрита Меган на момента! Хари ще се сбие с баща си!
Next: Смъртоносните каскади на АМ Тракия продължават! Кола се търкаля с бясна скорост точно до фучащите в движението!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.