Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Президентът Румен Радев потъна в скръб, хиляди българи плачат: Сбогуваме се с една емблема
  • Новини

Президентът Румен Радев потъна в скръб, хиляди българи плачат: Сбогуваме се с една емблема

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
radasbasogasg.png

Президентът Румен Радев изрази съболезнования на семейството и близките на Анахид Тачева по повод кончината на известната телевизионна водеща, предава БЛИЦ.

„Сбогуваме се с една от емблемите на Българската национална телевизия, която с достойнство и обаяние утвърди престижа на телевизионния водещ“, посочи президентът.

Радев подчерта значимия принос на Анахид Тачева за развитието на Българската национална телевизия още от първите години след създаването на медията, както и значимата й следа в българската телевизионна журналистика.

„Присъствието на Анахид Тачева на телевизионния екран е еталон за професионализъм, чрез който се превърна в легенда и завинаги ще остане сред най-обичаните и уважавани телевизионни лица в България“, заяви още държавният глава Румен Радев.

Не изпускай тези оферти:

Тежка деменция порази легендарната тв говорителка в последните ѝ години

Поклонението ще е на 23 ноември в софийската черква “Свети Седмочисленици”

Месец и три дни, след като навърши 82 години, Анахид Тачева си отиде завинаги.

Легендарната тв говорителка угасна на 18 ноември далече от родината си от тежка деменция. Накрая тя не е познавала нито приятелите си, нито дори близките и роднините си. Така посрещна и рождения си ден на 15 октомври, без да си спомни хубавите дни и хората, съпътствали я в живота ѝ.

Поклонението ѝ ще бъде в сряда, 23 ноември, в софийската черква “Свети Седмочисленици”, защото трябва да бъде докарана до София. Така малката ѝ дъщеря, която носи нейното име – Анахид, е обяснила на всичките ѝ роднини. Обадила се е и на сестрата на майка си – Лина, която живее в Италия от 17-годишна. Тогава, още непълнолетна, 69-годишната днес жена се омъжва за италианец и заминава с него за родината му.

Ани, както всички наричат дъщерята на тв говорителката, е уведомила и брата на майка си. Той е средното от трите деца в семейството и живее в САЩ, където и Тачева прекарва последните години от живота си.

Дъщеря ѝ заедно с внука на Тачева – Димитър Цонев-младши, който носи името на баща си – популярния и обичан тв водещ, са неотлъчно до красивата говорителка през последните месеци заради бързо прогресиращата ѝ деменция.

Болестта я поразява значително от 3-4 години насам, разказват близките ѝ. А тя е жена, която

винаги е поддържала формата си с много спорт, много сън и здравословни диети

“Много е тъжно. Цял живот е работила с мозъка си и непрекъснато е упражнявала ума си. Навремето е учила наизуст дълги текстове, за да ги представя на екрана. Не е спирала да чете книги. И въпреки това се разболя”, казват близките ѝ.

Впрочем точно със способността си бързо да учи реплики наизуст и никога да не ползва аутокю става известна и сред колегите си, когато постъпва в телевизията.

Паметта ѝ обаче постепенно започва да ѝ изневерява, въпреки че роднините ѝ я обграждат с невероятни грижи, осигуряват ѝ най-качествените лекарства и най-съвременните и напредничави терапии, които медицината прилага. Въпреки че е в домашна обстановка, Тачева е била подложена на скъпи и постоянни изследвания. Състоянието ѝ се следи от специалисти, които на практика са денонощно до нея. Затова и близките ѝ бяха

потресени от измислиците преди месец, че е била изпратена в хоспис

Според американски лекари, поставили диагнозата ѝ, деменцията вероятно е отключена от депресията, в която тя изпада след смъртта на сина си – известния журналист и тв водещ Димитър Цонев. Той си отиде внезапно след масивен инсулт през горещия август на 2016 г.

Дотогава е загубила и двамата си съпрузи – Коста Цонев и Васил Тачев, но съдбата ѝ поднася и най-страшното за една майка – смъртта на детето ѝ. Анахид Тачева пристига за погребението му от САЩ заедно с дъщеря си, която е от втория ѝ брак с бизнесмена Васил Тачев.

На края на дните си говорителката вече не е разпознавала и правнучката си Бианка-Димана, навършила 3 години на 17 октомври – 2 дни след рождения ден на тв легендата. Момиченцето е дъщеря на Деси Цонева, която е по-голямото дете на Димитър Цонев. И винаги карала прабаба си да се усмихва.

Нищо обаче не може да намали огромната мъка от загубата на сина ѝ.

Толкова тежко преживява нещастието, че месеци наред се чувства дезориентирана и не може да дойде на себе си. Така позволява на телефонни измамници да я излъжат само три месеца след смъртта на Митко Цонев. През ноември 2016 г., когато тя все още е в България, престъпниците ѝ звънят два пъти,

убеждават я, че са полицаи, и тя им предава бижута и пари на стойност 10 000 лв.,

за да бъдат пазени от тях, както вярва по онова време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Намериха жив изчезналия Александър, ето къде
Next: Бащата на Сашко: Няма по-хубаво нещо, благодаря на всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.