Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • През 1835 г. мъж откри дупка в земята: Вижте как изглежда и до днес това, което откри
  • Новини

През 1835 г. мъж откри дупка в земята: Вижте как изглежда и до днес това, което откри

Иван Димитров Пешев юни 1, 2023
ddsususuusududwwww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През 1835 година, селянин в Кент, Англия, извършвал обичайната си работа на полето. Изведнъж обаче след един удар с лопата, земята пропаднала в тъмнината.

Очевидно е, че стоял над нещо кухо, но от повърхността не е могъл да види нищо

Работникът извикал месният учител, който доброволно спуснал малкия си син Джошуа със свещ в ръката. Никой от тримата не подозирал какво ще открие долу малкия Джошуа.

Когато излязъл на повърхността, той разказал за чудото, което видял под земята. Описал помещението, в което имало стотици хиляди внимателно подредени миди.

Учителят веднага си помислил за финансовата ползва на това невероятно място.

 

Той бързо закупил земята и наел екип, който реставрират пещерата и построи вход за посетители. Две години по-късно, през 1837 година, Margate Shell бил отворен за обществото за първи път.

 

Днес това изумително място продължава да се посещава от хиляди туристи годишно.

Но остава главния въпрос – кой и защо е създал изумителната пещера!?

Някой мислят, че пещерата е била построена от средновековни аристократи, някъде през осемнадесети век.

 

Други смятат, че може да е била използвана като астрологичен календар, или, че е свързана с масоните и тамплиерите. Други пък твърдят, че е свързана с мистериозна мексиканска култура, която е живяла преди около 12 000 години.

Пещерите с черупки всъщност са били много популярни сред европейските богаташи през осемнадесети век.

 

Но, има един проблем. Пещерата се намирала на територията на ферма, и същата земя никога не е била собственост на човек с голямо богатство.

 

Нямало и никакви документи, които да показват, че там се е строяло нещо някога, а изграждането на подобно нещо със сигурност не би останало незабелязано.

Може би някой ден ще се разбере кой стои зад това творение, но дотогава ние можем само да се възхищаваме на това мистериозно място!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внезапно вдигат минималната заплата от 1 януари: Ще стане ли 1000 лева
Next: НАП с предупреждение към всички абитуриенти: Трябва да внасяте пари всеки месец

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.