Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Прекрасна вест за Мария Силвестър
  • Без категория

Прекрасна вест за Мария Силвестър

Иван Димитров Пешев декември 26, 2024
Screenshot_11

Прекрасна вест за Мария Силвестър и зрителите на БТВ

Новият сезон на „Бригада нов дом“ е почти готов и всички фенове ще му се насладят след Нова година. Мария Силвестър разказа, че отново ще ни запознаят с нелеките съдби на участниците, техните емоции и мечти.

Поздравявам момчетата от „Бригада нов дом“, защото само до преди няколко дни работихме и завършихме епизод, който беше много емоционален за нас. Предстоят още два – имаме още малко работа до завършването на сезона. Момчетата правят нещо много невероятно, което коства много физическа и психическа енергия, каза тя пред БТВ.

Водещата на „Бригада нов дом“ разкри емоционалната цена на помощта към хората в нужда
Водещата на предаването „Бригада нов дом“ Мария Силвестър сподели емоционални подробности за работата си в социалния формат на bTV. В интервю за сутрешния блок „Тази сутрин“ тя разказа за предизвикателствата и личните трансформации, които преживява заедно с екипа си.

„Момчетата правят нещо много невероятно, което коства много физическа и психическа енергия“, сподели водещата, визирайки екипа на предаването, който променя съдби чрез ремонти на домове.

Силвестър подчерта непредвидимия характер на всеки нов епизод: „Не можеш да се подготвиш за това какво те очаква в предаването. За това да се отвориш, да влезеш в дома на някого и да преживееш травмите, всичките му драматични събития“.

Водещата разкри, че целият екип е силно отдаден на мисията си, често надхвърляйки собствените си граници в желанието да помогнат. „Целият екип гори в това, което прави. Коства ни много – от време на време тотално изпускаме границите на това докъде можем да стигнем“, призна тя.

Работата в предаването е оставила траен отпечатък върху личното ѝ възприятие за живота. „Бригадата ме заземи. Започнах да харесвам всичко, което притежавам, без претенции да искам много повече“, сподели Силвестър.

В момента екипът финализира текущия сезон, като предстоят още два епизода за заснемане. „Само до преди няколко дни работихме и завършихме епизод, който беше много емоционален за нас“, допълни водещата.

Continue Reading

Previous: СЪПРУГЪТ МИ ГОТВИ ПУЙКАТА ТАЗИ ГОДИНА — ТОВА МЕ НАКАРА ДА ПОДЛОЖА БРАКА НИ НА СЪМНЕНИЕ
Next: СЛЕД ПОГРЕБЕНИЕТО НА СЪПРУГАТА СИ, ЗАВЕДОХ СИНА СИ НА ДАЛЕЧНА ДЕСТИНАЦИЯ – КРЪВТА МИ СЕ СГЪСТИ, КОГАТО ЧУХ: „ТАТКО, ВИЖ, МАМА СЕ ВЪРНА!“

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.