Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Премиерът Кирил Петков с извънредно съобщение към българите
  • Новини

Премиерът Кирил Петков с извънредно съобщение към българите

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
kiroprusiisiq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

На днешното заседание на правителството беше решено българската стратегия да се приоритизира изцяло в посока деескалация на напрежението между НАТО и Руската федерация, както и да се използват абсолютно всички възможности конфликтът да бъде разрешен по дипломатически път. Това каза на брифинг в Министерски съвет премиерът Кирил Петков, предаде репортер на Novini.bg.

Беше решено, че нашата отбранителна стратегия ще бъде изградена на база на Българската армия. Българската армия ще бъде водеща в отбранителната ни стратегия, което означава български войски, българско командване и българско военно лидерство, заяви Петков.

За съжаление, през годините нашата армия не е финансирана достатъчно и не е финансирана по праивлния начин. Ние приотизираме оттук нататък да фокусираме в инвестицията на Българската армия точно по тези дефицити – не просто да се купува техника, която е несистемно избрана, а да се фокусираме върху българските дефицити, така че Българската армия да застане на своето място. Оттук нататък България не трябва да бъде само консуматор на сигурност, тя трябва да е конструктивен партньор в рамките на НАТО, посочи министър-председателят.

По отношение на изграждане на елементи от колективната защита на НАТО днес взехме решение заедно с дипломатическите усилия България да направи стъпка в посока на развитие на собствения си отбранителен потенциал в посока подготовка на батальонна бойна група от български войски, под българско командване, с използване на националната командна верига, което да бъде и нашата позиция в рамките на обсъжданите мерки в НАТО, коментира министърът на отбраната Стефан Янев. В търсенето на демонстрация на възпиращ потенциал, който да сме готови да заявим в рамките на НАТО, ние преследваме развитие на собствения си отбранителен потенциал, развитие на българските въоръжени сили и търсим начин как появилите се през годините дефицити да бъдат компенсирани по приоритетен начин в нашите планове за модернизация и превъоръжаване, добави Янев.

От началото на декември българската държава последователно отстоява възможността за намиране на дипломатическо решение на възникналия проблем между Русия и Украйна, каза министърът на отбраната Теодора Генчовска. Тези усилия ще продължат и в бъдеще. Проблемът би могъл да бъде решен по дипломатически начин. Дипломатическото говорене е много важно да бъде подкрепено от самочувствие, че разполагаме с необходимите отбранителни способности. Това ще докаже, че ние сме коректен и предвидим съюзник на НАТО, отбеляза Генчовска.

Премиерът Петков съобщи, че вчера страната ни е получила покана за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. До този момент там са само 36 страни. Поканени са оше няколко страни, ние сме една от тях. Това за нас е огромен дипломатически пробив. Това означава, че влизаме в клуба, където да се привличат инвестиции е много по-лесно, заяви министър-председателят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тайните на амишите: Защо не боледуват от рак!? Ето кое гони най-страшната болест
Next: Жесток гаф по bTV: Сашо Кадиев напсува Кирил Петков в ефир

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.