Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преобръща всичко: Ето истинската причина за смъртта на таксиметровия шофьор Христо Трайков
  • Новини

Преобръща всичко: Ето истинската причина за смъртта на таксиметровия шофьор Христо Трайков

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
hristotraikovv.jpg

34-годишният таксиметров шофьор Христо Трайков е издъхнал от масивен инфаркт, а сърцето му е било два пъти по-голямо от нормалното.

Това сочат предварителните заключения от назначената съдебномедицинска експертиза, съобщи БНТ, като са позова на свои източници.

Младият мъж, който е баща на три деца, почина на 8 октомври на улица в столичния ж. к. „Разсадника-Коньовица“ след скандал и физическа саморазправа, предизвикани след извършено от него нарушение на пътя.

Трайков и 23-годишният Й.И се сбили, след като таксиметровият шофьор навлязъл в посока обратна на посоката за движение по ул. „Рибен буквар“.

Не изпускай тези оферти:

По-младият мъж пътувал в колата на приятелката си, която била зад волана, когато пред тях се появило таксито на Христо Трайков.

От Софийската градска прокуратура съобщиха, че вече са разпитани 17 свидетели, като показанията им не са еднопосочни по отношение на размяната на удари и по отношение на това кой от двамата първи нанася удар на другия.

Физическата саморазправа е преустановена, като има показания, че това е станало, тъй като приятелката на обвиняемия е извикала полиция.

23-годишният Й.И. и таксиметровият шофьор се върнали по колите си, но след малко сбиването е било възобновено. Част от свидетелите заявяват, че са видели как Христо Трайков набира някого по телефона и след малко пристигат трима мъже, които заедно с него започват да бият обвиняемия.

Други свидетели, напротив, твърдят, че по-младият мъж е нанесъл побой на таксиметровия шофьор. Биещите се били разтървани от граждани и след намесата на полиция. След преустановяване на боя 34-годишният Христо Трайков паднал на земята, а пристигналият на място медицински екип само констатирал смъртта му.

Аутопсията е показала, че мъжът има повърхностни охлузвания на рамото, синина на ръката, наранени кокалчета на пръстите на ръката и ожулени колена, като тези наранявания могат да се предизвикани от побоя над него.

Сърцето на Христо Трайков обаче било значително уголемено, което показва, че непосредствена причина за смъртта е масивен инфаркт. То тежало 800 грама, при нормално тегло до 400 грама, което означава, че е уголемено поне два пъти. Мъжът е имал и предишен инфаркт.

Според съдебните медици инфарктът е настъпил преди боя, а високият адреналин е ускорил и влошил процеса.

Разследването по случая продължава.

МВР обяви, че работи по две версии за смъртта на таксиметровия шофьор, който почина в събота след побой в София. По случая беше задържан 23-годишен мъж с криминални регистрации.

По-късно днес от прокуратурата съобщиха, че той е привлечен като обвиняем за смъртта на таксиметровия шофьор в събота в кв. „Разсадника“,

Той е привлечен под отговорност за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлена средна телесна повреда. Задържан е за 72 часа.

Тази вечер главният прокурор Иван Гешев ще разговаря с жители на столичния квартал Факултета. Той е поканен във връзка с поредния случай на агресия на пътя, в който почина млад шофьор от ромски произход, съобщават от държавното обвинение.

Близките на починалия настояват за справедливост.

Близки и познати на починалия снощи в София 34-годишен таксиметров шофьор се събраха днес на мирен протест близо до мястото на инцидента в квартал „Разсадника“. Хората изразиха недоволство, че никой от екипите в близката АГ болница не е излязъл да окаже първа помощ.

Около 16:00 часа беше блокирано кръстовището на столичните булеварди „Константин Величков“ и „Александър Стамболийски“. Пропускат се обаче колите на градския транспорт.

Сбиването е станало на метри от столична АГ болница. Пристигналите на място полицаи арестуват другия участник в скандала. Това е млад мъж от София, с криминални прояви и е известен на МВР.

Полицията разследва и дали в сбиването не са се намесили и други хора. Според близките на водача на таксито той е бил нападнат от няколко човека. Те поискаха и максимална присъда: „Ако излезе, ще му стъжним живота. Всичките тука, цялата рода“.

Полицията работи и по втора версия. Дали задържаният не е нападнат и удрян от познати на починалия водач. По случая има и образувано досъдебно производство.

Заради инцидента снощи близки на починалия шофьор протестираха за кратко пред 3-то РПУ в София, както и на бул.“Тодор Александров“.

По-късно през нощта таксиметрови шофьори блокираха кръстовището на Орлов мост в знак на съпричастност към семейството на починалия техен колега. Кръстовището беше освободено за движение рано тази сутрин.

Служебният вицепремиер и министър на транспорта Христо Алексиев през следващите дни ще разговаря с представители на таксиметровия бранш.

От транспортното министерство съобщиха, че ще бъдат обсъдени конкретни мерки за подобряване на сигурността на таксиметровите водачи след поредния случай на посегателство срещу шофьор на такси. В срещата ще вземат участие и представители на професионалното ръководство на МВР.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красен Кралев заряза Виктория Петрова заради 20-годишна изкусителка
Next: Зайкова закопа политиците с най-големия им грях: Горките пенсионери

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.