Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преподобна Стойна вещае: Зли времена идват
  • Новини

Преподобна Стойна вещае: Зли времена идват

Иван Димитров Пешев март 26, 2022
preopodobnastoina.jpg

До 2030 г. ке биде прегазена и бита, дълго време само ке шушне, изрича пророчицата
преди век

Русия ще тръгне да гази света, но накрая ще бъде прегазена. Предсказанието прави
популярната българска пророчица Преподобна Стойна през 30-те години на миналия
век, малко преди смъртта си. Тя дори знае точно кога ще се случи това. Без да
уточнява конкретни дати, споделя, че бедите за Русия ще дойдат малко преди да
измине един век от думите й. На 22 декември тази година се навършват 89 години
от нейната смърт. В предсказанието на ясновидката е замесена и страната ни, за
която се вещае добро.

„България и Русия са като душа и тяло. Големо е тялото, а душата е малка, но
без нея плътта е само леш, смрад и тъмнина за ума. България е душата. Щото от
тук са тръгнали към Русия и вяра, и книга, и патриарх. Все Богови работи сме й
пратили. Ама тялото е неразумно. Неуко е то, завалията. Сляпа сила: днес я гледаш
– сака да те прегърне, утре я гледаш – сака да те яде. Тъй става, щом тялото не
почита душата си, а някогаш дори не я признава за жива“, казва Преподобна Стойна,
след което получава видение за това какво чака Русия.

 

„Зли времена вещае Небето за Русия, люде. Няма да мине и век – помнете ми думата
– и тя, дето днес е ръгнала да прегази света и като порой мътен да го залее, ке
биде прегазена, ке биде бита, ке се свие в коритото си и дълго време само ке шушне…
Ке шушне и ке въздиша. Внуците ви ке го доживеят“, предрича считаната за българска
светица. Когато я питат що ще стане с българския народ, тя отвръща:

„На нас, българите, ни е дадена вечност. Щото сме ние най-дълголетни измежду
другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен,
и по вода… Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят…“

Предсказанията на Преподобна Стойна са грижливо записани именно по заръка на
самата ясновидка. Тя е знаела точната дата, на която тялото й ще приключи земния
си път. Затова привиква при себе си момиче на име Боянка от Самоков, която да
увековечи думите й. Те са описани в книгата за Преподобна Стойна „Съвършената“
от писателката Неда Антонова.

 

Любопитно е, че куп екстрасенси от Русия и бившите съветски републики в последните
години бият път до санданското село Затолист. Те са привлечени от силата на църквата
„Свети Георги“, в която е живяла и починала пророчицата. Най-голям е напливът
на храмовия празник – Гергьовден. В светата обител е запазена килията, която обитавала
монахинята. В средата на храма, под купола, пък има мраморна плоча с двуглав орел.

„Тя има здравословно излъчване, като се стъпи върху нея и се вярва искрено, човек
може да намери облекчение и лек за болката си. Всички знаят за енергийното излъчване
в църквата на Преподобна Стойна“, твърди бившият кмет на съседното село Катунци
Георги Коцев.

Стойна е сляпа от ранно детство, но е надарена с вътрешно зрение. „С вашите очи
виждате онова, що го има на белио свет. А моите очи научават и другото – защо
го има туй нeщо, поради каква причина е дадено“, обяснява тя. Преподобна Стойна
е считана за духовна учителка и предтеча на леля Ванга. Пророчицата от Петрич
никога не е криела възхищението си към нея.

„Тая жена е светица, она целио живот го е страдала като светица. Как ме гледеш
мене, она е десет пате по-голема от мене! Яз пак апнувам, пийнувам, такива работи,
а она – нищ! Ни месо е турала в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она
сите работи със свети Георги ги е говорила.“ След смъртта на Преподобна Стойна
Ванга лично поръчва паметник за гроба й.

Писателката Неда Антонова:

Събирах предсказанията с години

Неда Антонова е авторка на книгата „Съвършената“, в която са събрани пророчествата
на Преподобна Стойна. Писателката е руски възпитаник, учила е в Санкт Петербург.
„България Днес“ се свърза с нея.

– Г-жо Антонова, сбъдват ли се пророчествата на Преподобна Стойна за Русия?

– Единственото, което мога да кажа по темата, е това, което съм написала в книгата.
Стойна се е изразявала по много простонароден език. Тя е внушавала, че ще дойде
ден, когато Русия отново ще бъде благодарна на България и отново ще потърси духовна
връзка с нея. Казвала е, че отношенията ни известно време ще бъдат доста обтегнати,
както и става.

 

– Къде е казвала предсказанията си?

– Тази книга е конгломерат от неща, които са събрани от различни места. Тук е
казала едно изречение, пред друг човек е казала нещо друго. Аз събирах тези предсказания
с години наред, за да се получи нещо по-компактно. Може обаче да обърнете внимание
и върху предсказанията на Нострадамус. Те в още по-голяма степен съответстват
на това, което в момента става.

– Кое точно визирате?

– Доста преди да се заема със Стойна четох катрените на Нострадамус в руски издания.
До 1989-а година се разпространяваха тайно. Тогава не можех да допусна, че това,
което се предсказва, е възможно да стане. Той е казвал, че през 2021 година за
последен път ще бъде чествана Октомврийската революция. Нещата бяха в такава посока.
Предсказанията му са изключително точни. В някои качества Преподобна Стойна е
превъзхождала дори и самия Нострадамус.

Нострадамус:

Путин ще умре във вода

Великият пророк Нострадамус черно на бяло е написал, че през 2022 година руският
президент Владимир Путин ще загине. В предсказването си той го нарича Владетеля
на Аквилон или на Севера. Според мнозина експерти в дешифрирането и тълкуването,
в днешни дни това е именно Путин. Според пророческите стихове на Нострадамус владетелят
ще умре в бурна нощ, когато ще плава по море и ще бъде ударен от мълния.

Нострадамус е роден в Сен Реми дьо Прованс, Южна Франция, на 14 декември 1503
г. и е известен френски лекар, кабалист и фармацевт. Пророчествата му са предвидили
много важни световни събития. Те са изразени в стихове, наречени катрени. За настоящата
година Нострадамус е видял още, че ще избухне ядрена бомба, която ще предизвика
климатични промени, както и изменения в позицията на Земята. 2022 г. ще донесе
разрушение, последвано от мир.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Πитaмe Bи: Иcĸaтe ли 10лв дoбaвĸa зa вcяĸa гoдинa тpyдoв cтaж?
Next: Арестът го отключи. Лоши новини за здравословното състояние на Бойко Борисов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.