Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преспи по 2 метра и стотици блокирани камиони по пътя Варна – Добрич
  • Новини

Преспи по 2 метра и стотици блокирани камиони по пътя Варна – Добрич

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
sdfglksdkhkkfhkfkhfghgf.png

Второ денонощие е затворен пътя Варна – Добрич.

Стотици товарни автомобили са блокирани. За леките има обходен маршрут през Балчик.

Има аварирали тежкотоварни автомобили в района на село Любен Каравелово. Тировете пречат на снегопочистващите фирми да изчистят трасето и да осигурят нормалната проходимост на пътя.

Третокласният път Балчик – Добрич е отворен и преминаването през него се осъществява без проблеми.

Край Аксаковска панорама колоната от автомобили е огромна. Някои от шофьорите чакат повече от 24 часа.

Продължава почистването на преспите и падналите дървета, както и отстраняването на авариралите автомобили по пътя Варна – Добрич и по път път Тръница – Бдинци в област Варна. Това съобщиха от АПИ.

На места преспите достигат до метър и половина – 2 м. Поради силния снеговалеж, бурен вятър и снегонавяванията пътят е затворен от 17 часа на 19 ноември т. г. Снегопочистващите машини са на терен и при необходимост ще се включи и допълнителна техника.

Движението се осъществява при зимни условия по третокласните отсечки в област Варна: път III-207 Ветрино – Калоян, път III-2072 Ветрино – Вълчи дол, път III-2702 Добрич – Суворово и по път III-2901 Суворово – Аксаково. Ограничен е трафикът на автомобили над 3.5 тона по път III-2902 – Аксаковска панорама – Кичево.

В област Шумен за снегопочистване е ограничено движението по път III-7005 Изгрев – Тодор Икономово в района на с. Тъкач. Трафикът се осъществява по обходен маршрут: с. Тъкач – Каолиново – път I-7 – с. Пристое. Работата продължава и е планирано до края на деня движението да бъде възстановено.

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия, да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция, да не предприемат резки маневри. Блокирането на движението от превозни средства, които не са подготвени за зимни условия, затруднява пътуването на всички останали шофьори и работата на снегопочистващата техника.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сдъвчете няколко зрънца и кръвното и холестерола ще тръгнат надолу
Next: ИСТИНСКО ЧУДО! В най-малката българска община заплатата е 3 бона!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.