Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прецедент в Бригада Нов дом – майсторите отказват ремонт на къща в трагично състояние
  • Новини

Прецедент в Бригада Нов дом – майсторите отказват ремонт на къща в трагично състояние

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
ddfngfnfhgmhjmhjmgfn.png

В новия епизод на „Бригада Нов дом“ тази събота от 20:00 ч. по bTV майсторите са изправени пред критична ситуация и са на път да си тръгнат от обект, който е в меко казано трагично състояние.

Мария ще определи това като прецедент в историята на предаването и ще направи всичко по силите си да убеди момчетата да не се отказват, а заедно да намерят решение. И успяват, в името на това едно младо момче да има не само своята мечтана детска стая, а дори своя къща, свой дом.

Изключително тежки условия за живот в стара порутена къща, превзета от влага, с полуразрушени стени, под, покрив, с разпадащи се дограми, неработещи уреди и какво ли още не, ще заварят майсторите и Мария в новия епизод на „Бригада Нов дом“. В дома живеят 17-годишен младеж и майка му, заедно с чичото на момчето.

Трагичното състояние на къщата е невъзможно да се подобри само с 5-дневен ремонт, затова намирането на друго решение, пред това майсторите да се откажат от обекта, се явява в лицето на по-малката къщичка в съседство, която някога е обитавана от бабата на момчето.

Въпреки, че е много малка по площ, тя ще се окаже в далеч по-добро състояние и по-подходяща за ремонт, и след общо решение на майсторите и семейството той ще започне.

„Надеждата умира последна“, са думите, в които вярва 17-годишният Дейвид. Въпреки, че наскоро е загубил баща си и тежките условия, в които е живял досега, момчето не губи вярата си и се старае и в училище, и вкъщи да помага, с каквото може. Скоро го очаква и абитуриентски бал, затова майсторите и Мария ще дадат всичко от себе си, за да усмихнат младежа, да запазят надежда му за бъдещето, да му дадат нови хоризонти и мечти.

Независимо от теснотията, в която бригадата ще трябва да направи ремонта, духът и настроението на майсторите в епизода ще са на ниво. С проява на неочаквани музикални таланти, с песни, шеги, козунаци, чай и кюфтета 5-те дни сякаш ще преминат по-леко, а с помощта и на доброволците от „Национална асоциация на доброволците в България“, които ще изнесат огромните количества боклук, ремонтът ще приключи почти неусетно.

Запазена марка на Мария е да прави приятни изненади и в този епизод няма да има изключение. Емоциите за Дейвид ще са големи, когато водещата ще го заведе на пазар, за да изберат заедно костюм за абитуриентския му бал.

„Имам всичко! Вкъщи съм си!“, ще възкликне той, влизайки в къщата след края на ремонта, а Калин Евтимов ще сподели, че тези мигове на щастие у хората са удовлетворението, което „изтрива“ всички несгоди и препятствия по пътя. ko4.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Социалните раздават пакети с храна на 618 хиляди души! Вижте кои имат право на подкрепата
Next: Голяма изненада: Това е новият лидер на БСП-София

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.