Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прецедент в Бригада Нов дом – майсторите отказват ремонт на къща в трагично състояние
  • Новини

Прецедент в Бригада Нов дом – майсторите отказват ремонт на къща в трагично състояние

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
ddfngfnfhgmhjmhjmgfn.png

В новия епизод на „Бригада Нов дом“ тази събота от 20:00 ч. по bTV майсторите са изправени пред критична ситуация и са на път да си тръгнат от обект, който е в меко казано трагично състояние.

Мария ще определи това като прецедент в историята на предаването и ще направи всичко по силите си да убеди момчетата да не се отказват, а заедно да намерят решение. И успяват, в името на това едно младо момче да има не само своята мечтана детска стая, а дори своя къща, свой дом.

Изключително тежки условия за живот в стара порутена къща, превзета от влага, с полуразрушени стени, под, покрив, с разпадащи се дограми, неработещи уреди и какво ли още не, ще заварят майсторите и Мария в новия епизод на „Бригада Нов дом“. В дома живеят 17-годишен младеж и майка му, заедно с чичото на момчето.

Трагичното състояние на къщата е невъзможно да се подобри само с 5-дневен ремонт, затова намирането на друго решение, пред това майсторите да се откажат от обекта, се явява в лицето на по-малката къщичка в съседство, която някога е обитавана от бабата на момчето.

Въпреки, че е много малка по площ, тя ще се окаже в далеч по-добро състояние и по-подходяща за ремонт, и след общо решение на майсторите и семейството той ще започне.

„Надеждата умира последна“, са думите, в които вярва 17-годишният Дейвид. Въпреки, че наскоро е загубил баща си и тежките условия, в които е живял досега, момчето не губи вярата си и се старае и в училище, и вкъщи да помага, с каквото може. Скоро го очаква и абитуриентски бал, затова майсторите и Мария ще дадат всичко от себе си, за да усмихнат младежа, да запазят надежда му за бъдещето, да му дадат нови хоризонти и мечти.

Независимо от теснотията, в която бригадата ще трябва да направи ремонта, духът и настроението на майсторите в епизода ще са на ниво. С проява на неочаквани музикални таланти, с песни, шеги, козунаци, чай и кюфтета 5-те дни сякаш ще преминат по-леко, а с помощта и на доброволците от „Национална асоциация на доброволците в България“, които ще изнесат огромните количества боклук, ремонтът ще приключи почти неусетно.

Запазена марка на Мария е да прави приятни изненади и в този епизод няма да има изключение. Емоциите за Дейвид ще са големи, когато водещата ще го заведе на пазар, за да изберат заедно костюм за абитуриентския му бал.

„Имам всичко! Вкъщи съм си!“, ще възкликне той, влизайки в къщата след края на ремонта, а Калин Евтимов ще сподели, че тези мигове на щастие у хората са удовлетворението, което „изтрива“ всички несгоди и препятствия по пътя. ko4.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Социалните раздават пакети с храна на 618 хиляди души! Вижте кои имат право на подкрепата
Next: Голяма изненада: Това е новият лидер на БСП-София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.