Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приеха важни промени за етажната собственост, касаят наематели и притежатели на кучета и котки в блока
  • Новини

Приеха важни промени за етажната собственост, касаят наематели и притежатели на кучета и котки в блока

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
sdfgdlkfgkfdkhfkhgfhfg.png

Информация на наематели и домашни любимци вече задължително ще присъства в книгата на етажната собственост, гласят промените в задължителните документи, които се попълват по Закона за етажната собственост, предаде Труд.

Новите образци на Примерен правилник за вътрешния ред в етажната собственост, Декларация за вписване на данни и за промяна на обстоятелства на данни в книгата на етажната собственост, Книга на етажната собственост, Споразумение за създаване на сдружение на собствениците и Ежемесечен отчет за приходите и разходите на етажна собственост. могат да се открият на сайта на регионалното министерство.

В Декларацията за вписване на данни и за промяна на обстоятелства в книгата на етажната собственост задължително ще се описва дали живеещите в апартамента са собственици, ползватели или обитатели. Освен данните за местонахождение, площ, идеални части и предназначение, ще се описват и притежаваните или взети за отглеждане животни в обекта, които се извеждат на обществени места, като за кучета ще се посочва и номера на ветеринарномедицинския паспорт.

Декларацията се подава до управителния съвет или управителя, като това може да бъде направено и електронно.

Такава задължително трябва да бъде подавана от всеки собственик или ползвател в 15-дневен срок от придобиване на правото на собственост, ползване или след встъпване в друго правоотношение, което допуска пребиваване на трети лица, както и при промяна на обстоятелствата.

Данните от подадената декларация се вписват от управителя или председателя на управителния съвет в книгата на етажната собственост, която също може да бъде електронна. Затова в нея ще се вписва и адрес на електронна поща за уведомяване на собственика или ползвателя, ако разполага с такава.

Право на достъп до данните в книгата на етажната собственост имат УС, контролният съвет, собственикът – за неговите данни, както и органите на вътрешното и на строителното министерства, общинската или районната администрация и Българската агенция по безопасност на храните при спазване на разпоредбите за защита на личните данни.

За първи път е публикуван и образец на Ежемесечен отчет за приходите и разходите на етажна собственост. В него освен задължителните и традиционни приходи/разходи от вноски за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, ще се вписват и приходите от усвояване на средства от държавния или европейски бюджет, получените безвъзмездна помощ и субсидии, приходи от ВЕИ инсталации, приходи от наем на рекламни или технически съоръжения и др.

В разходите са залегнали възнагражденията на управителния и контролен съвет на блока, реципрочно домоуправителя и контрольора, касиера, както и разходи за възнаграждение на професионален управител-търговец, когато блокът се управлява от специализирана фирма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това летище в Северна България става третото с най-дълга писта у нас
Next: Масови съкращения в тази компания: 1700 служители в България изтръпнаха за работата си

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.