Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приеха промените-Ето какво още ще се признава за стаж за пенсия
  • Новини

Приеха промените-Ето какво още ще се признава за стаж за пенсия

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
hashasfasros.png

С промени в Кодекса за социалното осигуряване, приети на първо четене, се дава възможност затворът и наборната военна служба за репресираните лица да се признават за действителен стаж за пенсия.

Законопроектът бе предложен от ДПС и бе подкрепен със 131 гласа „за“, 31 – „против“ и 38 „въздържал се“. „За“ гласуваха народните представители от „Демократична България“, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Български възход“ и 20 депутати от „Продължаваме Промяната“.

„Против“ бяха депутати от групите на „Възраждане“, част от „БСП за България“ и част от „Продължаваме Промяната“.

С „въздържал се“ гласуваха 18 от депутатите на левицата и 20 от депутатите на ПП, съобщи БТА.

Не изпускай тези оферти:

От името на вносителите законопроектът бе представен от Севим Али, който посочи, че редовната наборна военна служба е била задължение на всички лица, подлежащи на такава служба и с предложените промени ще се отстрани неравнопоставеността при зачитане на действителен стаж на тези лица, както и на лица, които са реабилитирани, интернирани, изселвани.

В хода на дебата Искрен Арабаджиев от ПГ „Продължаваме Промяната“ посочи, че те не подкрепят законопроекта, тъй като е достатъчно, че на тези лица им се признава осигурителният стаж. Не е редно, отбеляза депутатът и посочи, че пенсия ще получават хора, които не са правили осигурителни вноски.

Народният представител допълни , че става дума за около 2000 души, чиято пенсия би била около 314.50 лв., а средствата, които ще са нужни, ще са между седем и осем милиона на годишна база. Той призова да се реши тази несправедливост спрямо малка част от сънародниците ни.

Георги Гьоков от левицата настоя, че се решават политически проблеми чрез социалната система. Няма как да продължава това повече. Аз не казвам, че тези хора не са пострадали, не казвам, че те не трябва да имат права, но защо решаваме този проблем на тези хора чрез социалната система, попита Гьоков.

Мустафа Карадайъ коментира, че законопроектът предвижда две промени, с които се опитват да уредят прилагането на различно тълкуване от страна на администрацията, спрямо трайната практика на Върховния административен съд, който недвусмислено в своите решения изтъква, че времето на наборна стаж се признава за осигурителен стаж от трета категория.

Карадайъ обясни, че именно това не се признава от администрациите, с аргумент че е записано действителен стаж задължително.

Той посочи, че става въпрос на тълкувание и непрестанна борба с чиновника, за едното право и то на репресирани хора. Днес вече 33 години живеем в демокрация, благодарение на цената, която те платиха за тази демокрация, някои платиха тази цена с живота си, други със здравето си, трети платиха тази цена със свободата си, заяви председателят на ДПС.

Костадин Костадинов, председател на ПГ „Възраждане“ ,заяви, че няма да подкрепят тази поправка в КСО. Тома Биков от ГЕРБ-СДС заяви, че ще подкрепят предложението на ДПС, тъй като е елементарен жест не само към хората, преживели Възродителния процес, но и към всички, загубили човешките си права през тези години.

Председателят на парламента Вежди Рашидов ( ГЕРБ-СДС) обърна внимание, че е един от тези, които много добре помнят Възродителния процес. По думите му тогава много българи са се срамували от това, което се е случвало. До днес аз не съм поискал извинение от целия български народ, и то е само защото живях между достойни български граждани, които нямаха никаква вина, каза той.

Continue Reading

Previous: Съпруг изчисли колко струва труда на жена му вкъщи и изуми всички
Next: Всички са изумени: Тя тежеше почти 400 килограма. Вижте как изглежда в момента!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.