Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приеха промените-Ето какво още ще се признава за стаж за пенсия
  • Новини

Приеха промените-Ето какво още ще се признава за стаж за пенсия

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
hashasfasros.png

С промени в Кодекса за социалното осигуряване, приети на първо четене, се дава възможност затворът и наборната военна служба за репресираните лица да се признават за действителен стаж за пенсия.

Законопроектът бе предложен от ДПС и бе подкрепен със 131 гласа „за“, 31 – „против“ и 38 „въздържал се“. „За“ гласуваха народните представители от „Демократична България“, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Български възход“ и 20 депутати от „Продължаваме Промяната“.

„Против“ бяха депутати от групите на „Възраждане“, част от „БСП за България“ и част от „Продължаваме Промяната“.

С „въздържал се“ гласуваха 18 от депутатите на левицата и 20 от депутатите на ПП, съобщи БТА.

Не изпускай тези оферти:

От името на вносителите законопроектът бе представен от Севим Али, който посочи, че редовната наборна военна служба е била задължение на всички лица, подлежащи на такава служба и с предложените промени ще се отстрани неравнопоставеността при зачитане на действителен стаж на тези лица, както и на лица, които са реабилитирани, интернирани, изселвани.

В хода на дебата Искрен Арабаджиев от ПГ „Продължаваме Промяната“ посочи, че те не подкрепят законопроекта, тъй като е достатъчно, че на тези лица им се признава осигурителният стаж. Не е редно, отбеляза депутатът и посочи, че пенсия ще получават хора, които не са правили осигурителни вноски.

Народният представител допълни , че става дума за около 2000 души, чиято пенсия би била около 314.50 лв., а средствата, които ще са нужни, ще са между седем и осем милиона на годишна база. Той призова да се реши тази несправедливост спрямо малка част от сънародниците ни.

Георги Гьоков от левицата настоя, че се решават политически проблеми чрез социалната система. Няма как да продължава това повече. Аз не казвам, че тези хора не са пострадали, не казвам, че те не трябва да имат права, но защо решаваме този проблем на тези хора чрез социалната система, попита Гьоков.

Мустафа Карадайъ коментира, че законопроектът предвижда две промени, с които се опитват да уредят прилагането на различно тълкуване от страна на администрацията, спрямо трайната практика на Върховния административен съд, който недвусмислено в своите решения изтъква, че времето на наборна стаж се признава за осигурителен стаж от трета категория.

Карадайъ обясни, че именно това не се признава от администрациите, с аргумент че е записано действителен стаж задължително.

Той посочи, че става въпрос на тълкувание и непрестанна борба с чиновника, за едното право и то на репресирани хора. Днес вече 33 години живеем в демокрация, благодарение на цената, която те платиха за тази демокрация, някои платиха тази цена с живота си, други със здравето си, трети платиха тази цена със свободата си, заяви председателят на ДПС.

Костадин Костадинов, председател на ПГ „Възраждане“ ,заяви, че няма да подкрепят тази поправка в КСО. Тома Биков от ГЕРБ-СДС заяви, че ще подкрепят предложението на ДПС, тъй като е елементарен жест не само към хората, преживели Възродителния процес, но и към всички, загубили човешките си права през тези години.

Председателят на парламента Вежди Рашидов ( ГЕРБ-СДС) обърна внимание, че е един от тези, които много добре помнят Възродителния процес. По думите му тогава много българи са се срамували от това, което се е случвало. До днес аз не съм поискал извинение от целия български народ, и то е само защото живях между достойни български граждани, които нямаха никаква вина, каза той.

Continue Reading

Previous: Съпруг изчисли колко струва труда на жена му вкъщи и изуми всички
Next: Всички са изумени: Тя тежеше почти 400 килограма. Вижте как изглежда в момента!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.