Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Примката се затяга. Гонят Вежди и от парламента
  • Новини

Примката се затяга. Гонят Вежди и от парламента

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
vefzfzsfqwqw.png

Българският фонд за жените призова Вежди Рашидов незабавно да подаде оставката си като народен представител.

Повод за недоволството стана коментар на депутата от ГЕРБ-СДС, направен в почивката на извънредното заседание на парламента в понеделник.

„Има и сега закони. К‘во чешеме езици? Всички к**ви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани.

Като с оня американския режисьор, където го направиха на маймуна“, каза Рашидов по време на пленарната почивка, когато се предполага, че микрофоните са изключени.

Водещата заседанието Росица Кирова обаче бе забравила да го направи и цяла България чу грозните думи на Рашидов.

„Вече почти сме привикнали към заседания, които се превръщат в политически цирк, в арена на реч на омраза и нападки към гражданските организации, в състезание по нехайство, по време на които се измества фокусът от нужните промени в законодателството и наболелите, дълбоко вкоренени в обществото ни, проблеми с домашното насилие и насилието, основано на пола”, пишат в позиция до медиите от Българския фонд за жените.

„Заседанията се превръщат и в трибуна, от която крайно регресивни партии изразяват гръмогласно собствените си политически послания без капка загриженост за 13-те убити жени от началото на годината и останалите 1 милион българки, които страдат от насилие всеки ден.

Те са унижение за жертвите на домашно насилие и насилието над жени в нашата държава”, посочват още оттам.

От Българския фонд за жените допълват, „че не е достатъчно от ГЕРБ да поискат оставките Ви от две комисии – това няма да заглуши думите Ви”. И призовават народните представители от всички партии да гласуват оставката на Рашидов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! България загуби истинска легенда в спорта
Next: Изненада! Радев на среща с Тагарев, ето какво си казаха

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.