Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Принципите на една майка-милионер за възпитание на децата ѝ ще ви скрият шапката
  • Новини

Принципите на една майка-милионер за възпитание на децата ѝ ще ви скрият шапката

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
dhgfhfghtrtttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Денис Джонсън е родена в бедно семейство, чийто родители били наркомани и живеели от социални помощи.

Когато била на 17 години тя преживяла и брутално изнасилване. През следващите години момичето било принудено да изтърпи още десетки гаври, докато най-накрая не се решила и избягала от семейното огнище. Първоначално се установила на Хаваите, където заработила като сервитьорка.

Една сутрин видяла реклама на някаква програма за отслабване и решила да се обади. От фирмата обаче отказали да я наемат. Тя обаче не се предала и решила сама да започне да продава програми за отслабване. След като била готова с „наръчник“ от няколко страници, тя сама си изработила листовки, които собственоръчно разлепила из града. 3 часа по-късно Джонсън вече била по-богата с 4 000 долара. Бизнесът й потръгнал, а в края на първата година отчела печалба от цели 250 000 долара.

През следаващата година оборотът й се вдигнал до астрономическите 1 000 000 долара, когато е била едва на 23 години. Отворила 18 центъра за отслабване, а след това отворила собствен сайт в интернет. Преди време обаче решила да зареже всичко.

Днес Джонсън се препитава като лектор по мотивация, пише книги и има щастливо семейство. Успешна бизнес-жена, майка на пет деца и баба на няколко внуци, Джонсън споделя какви са нейните принципи за отглеждане на децата. „Аз пътувам в различни страни и се старая да науча родителите да започнат да мислят по нов начин, за да не правят грешките, които десетилетия правят родителите в Съединените щати. „Нашите деца, новото поколение е почти загубено. Те са свикнали да получават всичко, което са поискали в детството си и когато станат възрастни продължават да разчитат само на това, което вече имат от родителите си“, казва Джонсън.

Целта трябва да бъде поставена още в детството

Богатите хора трябва ясно да разберат какви цели да поставят пред децата им. Да, те ще образоват бъдещите висшисти в Харвард, бъдещите топ мениджъри, бъдещите лекари или президенти. В същото време, средният човек ражда и отглежда децата си с мисълта: А, ако им провърви? Ако са късметлии? „Семейството на мои приятели,собственици на издателска къща, има син, който не искаше да ходи на училище и не знаеше какво иска да прави в живота си. Тогава бащата взе радикално решение и го изпрати за една седмица да работи в приют за бездомни хора, без никакви средства. Една седмица по-късно този тийнейджър се върна с голямо желание да учи и да участва в семейния бизнес“ каза Джонсън.

Без телевизор и мобилен телефон

Кой е най-добрият приятел на „нормалното“ дете ? Най-вероятно телевизорът, компютърът или мобилният телефон. Децата на Денис Джонсън са получили първите си телефони на 16 години, първият им компютър е бил стария компютър на баща им, а телевизор в къщата изобщо не е имало. „Моите деца не могат да си позволят мобилен телефон, защото не печелят нищо. Телефонът приучава човек да не се организира и да не управлява времето си, а телевизорът показва неправилен модел за живота. На какви ви учи анимационния герой Спондж Боб, например? Мързелив, разпуснат, без планове, без всякакъв смисъл, той се радва само когато скрои номер на някой приятел. Вие искате ли вашите синове да се държат така, когато станат големи? А искате ли такива мъже за дъщерите си? Ако не гледате телевизия 30 дни, можете да се освободите от тази зависимост“, съветва още Джонсън.

Учете вашето дете да обича работата

Приближава уикенда и какво чуват децата? Ура, петък е! Можем да си отдъхнем от тази работа. От лошия шеф, от лошата работа….Такава позиция още от детството учи малките, че работата е нещо лошо, че да работиш е трудно и неприятно. Децата, които се възпитават по този начин, не искат да работят или да започнат свой бизнес, обобщава Джонсън. Ако в семейството децата още от две годишна възраст се научат да вършат някои домакински работи, на 11 техния принос вече ще е значителен.

„Така те ще живота си в къщата, ще плащат храната си. В живота нищо не е безплатно“, смята Джонсън. Тя не използва услугите на готвач, камериерка или детегледачка. Всички в семейството й се справят сами и всеки се включва в домакинската работа с каквото може. Необходимо е децата да са способни да вършат работа, която не им харесва или ги напряга, защото така се гради характер и развива сила на волята. Ако правят само това, което искат или им харесва, това няма да донесе никаква допълнителна полза.

Ти не си на банкомат твоето дете

„Аз давам на детето 50 долара годишно за обувки и за четири чифта дънки. Разбира се, това не са луксозни обувки, защото такива не биха могли да се купят с тези пари. Ако искат по-хубави, да отидат да спечелят или да изчакат разпродажба“ казва Джонсън и отбелязва, че детето трябва да е осигурено с най-необходимите неща, но специалните желания и фантазии трябва то само да си осигури и да измисли как да ги получи. „Най-лошото нещо, което родителите могат да направят е да дават пари, за да осигурят на децата това, което те самите не са имали в детството си. Израствайки децата се озовават в един свят, където вече не могат да си позволят нещата, които родителите са им давали и на които са свикнали“ казва бизнес дамата.

Да изгубиш или да спестиш?

Да управляваш парите има само два начина: да купуваш ненужни неща или да научиш децата си, че парите могат да се печелят, да се спестят и инвестират в нещо. „Как да мотивираме детето да не харчи парите, когато това не е необходимо? В нашата къща има едно правило: Събери 10 долара и аз ще ти дам още 10. Когато събереш добра сума, купувай си само неща, които ти позволяват да израстваш и да се развиваш: велосипед, музикален инструмент, пътешествие…“ казва Джонсън. И не купувай това, което купуват другите! Обикновено излишни неща, които само заемат място.

Учете детето си на щедрост

Голяма част от успешните хора имат емоционална и материална щедрост. Те не са завистливи и са изключително щедри. Учете детето на уважение, съветва Джонсън. Не случайно в Библията се казва, че 10% трябва да „жертваш“, да подаряваш. Децата в семейството също трябва да дават 10% от всеки спечелен долар на сираци. 20% трябва да им остава за отдих и развлечения, а останалите пари в касичката- за бъдещето и за реализирането на идеи.

от Jilo.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Самотна майка на четири деца купува втора употреба кола, собственикът й казва да погледне в багажника, когато се прибере
Next: Михаил Белчев на 77 г.: Нито времето, нито промените можаха да ни разделят с Богдана и Стефан

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.