Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Природата ни го връща: В момента евакуират милиони хора, връхлита чудовището Нанмадол
  • Новини

Природата ни го връща: В момента евакуират милиони хора, връхлита чудовището Нанмадол

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
pridosaodaosdas.jpg

Един от най-големите тайфуни в историята на Япония навлиза откъм югозападния остров Кюшу, съобщава Би Би Си.

Метеоролозите прогнозират безпрецедентни ветрове и вълни и призоваха за най-висока степен на внимание, предаде агенция Киодо, цитирана от БТА.

Кюшу е най-южният от четирите острова, които съставляват основната част на Япония, и има население от над 13 милиона души.

Най-малко 4 милиона души са били инструктирани да се евакуират от домовете си заради опасност от безпрецедентни ветрове и вълни.

Не изпускай тези оферти:

Има опасност от срутване на домове.

Тайфунът Нанмадол идва с ветрове със скорост най-малко 180 км/ч. В някои области може да паднат 500 мм дъжд днес и през нощта. Възможни са наводнения и свлачища.

Очаква се Нанмадол да достигне до Токио във вторник, предаде Асошиейтед прес.

Досега местните власти не са съобщавали за големи щети или ранени. Над 9000 жители на най-тежко засегнатата префектура Кагошима бяха настанени в евакуационни центрове.

В съседната префектура Миядзаки бяха евакуирани 4700 души. Над 93 000 жилища в Кюшу са останали без ток.

Мощен тайфун връхлетя днес югозападната част на Япония със силни валежи и ветрове, рани десетки хора и се насочи на север към Токио, съобщи Асошиейтед прес.

След като тайфунът „Нанмадол“ достигна сушата в района на Кюшу вчера, улиците бяха залети с кална вода от реките, а голяма част от жилищата останаха без ток.

По данни на Японската метеорологична агенция тайфунът е навлязъл с постоянни ветрове със скорост 108 км/ч и пориви до 162 км/ч.

Десетки хиляди хора прекараха нощта в гимназии и други обекти в рамките на превантивна евакуация на застрашените жилищни сгради.

По данни на японските медии повече от 60 души са били ранени.

Страховитият вятър е разбил указателни табели. В град Кагошима, Югозападна Япония, се е счупил строителен кран.

Евакуираха хиляди жители на Южна Япония заради приближаването на мощен тайфун

Влаковете-стрели и авиокомпаниите преустановиха работа.

Бяха издадени предупреждения за свлачища и придошли реки.

В югозападната част на Япония временно бяха затворени вериги магазини за хранителни стоки и служби за доставки, а движението по някои магистрали беше преустановено, също така хората имаха известни проблеми с мобилните телефони.

Според прогнозите бурята ще продължи да се движи на североизток над главния японски остров Хоншу, като ще предизвика проливни валежи в региона, включващ градовете Осака и Киото, преди утре да достигне Токио и да се насочи към североизточна Япония.

Нанмадол е 14-ият тайфун, който ще мине през Япония тази година и понастоящем се прогнозира да достигне Кюшу в неделя вечерта.

Japan Airlines и All Nippon Airways вече са отменили най-малко 335 полета, които трябваше да излязат от или да пристигнат на летища в Япония в неделя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 2 капки във всяко ухо и слухът се подобрява до 97 процента: Помага дори при най-възрастните хора
Next: Симеон Дянков ни поля с ледения душ: Оставаме без ток за зимния сезон!? Ето какво ни чака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.