Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Природата полудя в Хонконг: Нов потоп. Такова чудо не е виждано от 140 години
  • Новини

Природата полудя в Хонконг: Нов потоп. Такова чудо не е виждано от 140 години

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
sfdgsfdhfdhrthtrh.png

Хонконг бе засегнат от рекордни валежи, най-тежките от близо 140 години насам, предадоха световните агенции.

Азиатският финансов хъб бе засегнат преди седмица и от преминаването на супертайфун, а сега страда от наводнения, довели до нарушения на транспорта заради проливните дъждове. Това са най-тежките валежи от 1884 г. насам в мегаполиса.

Друг мегаполис – Шънджън, който е съседен на Хонконг, също пострада от дъждовете, които са най-значими там от 1952 г. насам. Районът преживя по-рано през лятото екстремни метеорологични явления и рекордни температури.

Падналите валежи за период от 24 часа

Според учени всички тези метеорологични събития са влошени от климатичните промени.

Засега няма жертви на обилните валежи, затворени са училищата, преустановени са някои митнически услуги на границата между Хонконг и Шънджън.

Властите се готвят и да изпускат вода от местните резервоари, което би могло да доведе до локални наводнения в някои северни части на територията на Хонконг, предаде БТА и Метео Балканс.

На някои метростанции пероните са били наводнени и една от линиите е частично затворена. Пътищата също са били превърнати в реки и насред тях има закъсали автобуси и коли, които са наполовина под вода.

Според хонконгската метеорологична агенция в града са паднали в периода 23 ч. полунощ вчера средно 158,1 милиметра дъжд, като на места те са били 200 милиметра. Издаден е черен код за опасно време – най-висшата степен по хонконгската скала.

Валежите са последици от тайфуна Хайкуи, който в началото на седмицата връхлетя Тайван, където изкорени дървета и повреди пътища, преди да се отправи към Южен Китай вече като буря. В Тайван ранените от стихията бяха около 100.

Южен Китай бе засегнат миналия уикенд от два последователни тайфуна – Саола и Хайкуи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички
Next: Добрият пример! Полицейски служители оказаха помощ на семейство с новородено бебе, което е спряло да диша!

Последни публикации

  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
  • Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета
  • Жената ми, Ралица, има две деца от предишния си брак. Син, Виктор, на прага на осемнайсетте, и дъщеря, Анелия, която току-що бе навършила дванайсет. Когато се оженихме преди пет години, приех ги като свои. Или поне така си мислех. Вярвах, че изграждаме нещо истинско, че сме семейство. Но понякога реалността има брутален начин да ти покаже колко си се заблуждавал.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.