Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Природата полудя в Хонконг: Нов потоп. Такова чудо не е виждано от 140 години
  • Новини

Природата полудя в Хонконг: Нов потоп. Такова чудо не е виждано от 140 години

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
sfdgsfdhfdhrthtrh.png

Хонконг бе засегнат от рекордни валежи, най-тежките от близо 140 години насам, предадоха световните агенции.

Азиатският финансов хъб бе засегнат преди седмица и от преминаването на супертайфун, а сега страда от наводнения, довели до нарушения на транспорта заради проливните дъждове. Това са най-тежките валежи от 1884 г. насам в мегаполиса.

Друг мегаполис – Шънджън, който е съседен на Хонконг, също пострада от дъждовете, които са най-значими там от 1952 г. насам. Районът преживя по-рано през лятото екстремни метеорологични явления и рекордни температури.

Падналите валежи за период от 24 часа

Според учени всички тези метеорологични събития са влошени от климатичните промени.

Засега няма жертви на обилните валежи, затворени са училищата, преустановени са някои митнически услуги на границата между Хонконг и Шънджън.

Властите се готвят и да изпускат вода от местните резервоари, което би могло да доведе до локални наводнения в някои северни части на територията на Хонконг, предаде БТА и Метео Балканс.

На някои метростанции пероните са били наводнени и една от линиите е частично затворена. Пътищата също са били превърнати в реки и насред тях има закъсали автобуси и коли, които са наполовина под вода.

Според хонконгската метеорологична агенция в града са паднали в периода 23 ч. полунощ вчера средно 158,1 милиметра дъжд, като на места те са били 200 милиметра. Издаден е черен код за опасно време – най-висшата степен по хонконгската скала.

Валежите са последици от тайфуна Хайкуи, който в началото на седмицата връхлетя Тайван, където изкорени дървета и повреди пътища, преди да се отправи към Южен Китай вече като буря. В Тайван ранените от стихията бяха около 100.

Южен Китай бе засегнат миналия уикенд от два последователни тайфуна – Саола и Хайкуи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички
Next: Добрият пример! Полицейски служители оказаха помощ на семейство с новородено бебе, което е спряло да диша!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.