Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Природен лек изсмуква кокошия трън за нула време и без болка
  • Новини

Природен лек изсмуква кокошия трън за нула време и без болка

Иван Димитров Пешев септември 3, 2022
kaoasohoash.jpg

Кокошият трън е изключително неприятно кожно образувание. Повечето хора, които страдат от него, най-често казват, че дори и да изчезне за кратко, отново се появява след време.

За да се справите с упоритостта на кокошия трън ви предлагаме няколко изпитани начина в борбата с кокошия трън:

Мляко от смокиня:

Не изпускай тези оферти:

Когато отчупите листо, клонче или смокиня, от него изтича бяло мляко.

Намажете с него кокошия трън и го оставете да проникне по-дълбоко. Добре е да повтаряте тази процедура няколко пъти на ден.

Чесън:

Отрежете скилидка чесън на две и я сложете с отрязаната част върху кокошия трън. Можете да увиете мястото с бинт или лепенка, за да не падне и да го държите така цял ден или цяла нощ.

Препоръчително е тази процедура да се повтаря всеки ден, за да постигнете резултат.

Калиев перманганат:

Вземете парче лепенка и по средата одрежете кръгче по големината на кокошия трън. Необходимо е да я залепите така на засегнатия участък, че да се показва само образуванието.

Преди да нанесете малко количество от перманганата, разчоплете тръна, за да може да улесните действието в дълбочина.

Можете да залепите друг лейкопласт отгоре и на сутринта да го махнете. Повтаряйте това действие докато кокошият трън не изчезне напълно.

Салицилова киселина:

Методът е подобен на предишния. Залепете лепенката с дупката, така че да се подава само засегнатия участък и го поръсете със салицил на прах.

Той е лесно достъпен във всички аптеки. За да подсилите действието е добре да добавите и няколко капки прясно изцеден сок от лимон.

Поставете памук върху мехлема и отгоре поставете друга лепенка. Оставете да действа цяла нощ и повтаряйте процедурата няколко пъти.

Прясно месо:

Вземете едно парче сурово месо и го накиснете за кратко в оцет, след което го наложете върху кокошия трън.

Увийте го с бинт и марля, за да стане по-стабилно и да не се размести през нощта. Повтаряйте процедурата сутрин и вечер с прясно парче месо.

Пчелен клей:

Известно е, че кокошият трън се повлиява доста добре от прополиса. Направете топче с големината на образуванието и го сложете върху него.

След което залепете с лепенка и изчакайте да подейства поне 24 часа. Повтаряйте това всеки ден като сменяте прополиса и лепенката. Накрая кокошият трън ще умре и ще изчезне.

Домашна смес:

Използват се равни количества оцет, вода и олио. И трите продукта са част от домакинството на всеки българин.

Дори не се налага да излизате от дома си, за да си приготвите чудодеен мехлем срещу кокоши трън.

Правете процедурата всяка вечер, но задължително след измиване на засегнатото от израстъка място и накисването му в подходящ съд с топла вода.

Изчаквате до неговото омекване. Когато това се случи, е момента за действие.Нанесете приготвената домашна смес, като използвате памуче. Продължете до падане на кожното образувание.

Химически молив (от старите):

Накисвате кокошия трън и го изрязвате до колкото търпите болката.

Наплюмчвате химическия молив и слагате върху кокошия трън.След вечер две пак киснете,изрязвате и слагате от молива.

Прополис:

Слагате на засегнатото място прополис и лепенка отгоре. По възможност да не се мокри. За няколко дни прополисът изсмуква кокошия трън изважда дори корена. .

Изпитана рецепта на баба Ванга

Наш читател сподели как е премахнал кокошия трън по рецепта от баба Ванга.

„Аз си изчистих кокошия трън с още по лесен начин и вече 10 години нямам. От книжката рецептите на баба Ванга извадих рецептата а тя е само суров картоф.

Рендосах съвсем малко от картофа и го сложих с лепенка върху кокошия трън за през нощта. Това го правих 4 нощи и той изчезна.“

Ще бъде страхотно, ако ни последвате и споделите тази статия с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!

 

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Засенчи 18-годишните: Вижте убийствените крака на Лили Иванова
Next: Червена тревога в България, вече вдигнаха хеликоптерите! На тези места е потоп, ситуацията е критична

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.