Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Присъдата е окончателна: Това очаква всички, които ядат сланина
  • Новини

Присъдата е окончателна: Това очаква всички, които ядат сланина

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
slsnianiainani.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Присъдата е окончателна: Това очаква всички, които ядат сланина

Сланината е една от най-противоречивите храни по отношение на ползите или вредите за организма. Има много мнения на експерти за ефекта на сланината върху здравето и доказването му както като положителен, така и като отрицателен.

Най-често интерес предизвиква въпросът как сланината влияе на женското тяло и ако тя наистина е полезни – с какво точно.

Датският учен и професор по медицина Уфе Равнсков в своето изследване „Митове за холестерола“ доказва, че вредата от сланината наистина е мит, а за организма, в частност за женския, този продукт е от голяма полза.

Разбира се, става въпрос за малки порции и не за присъствие в ежедневната диета. Сланината също е вредна, подобно на други мазнини, но само в случай на изключително нескромна консумация на този наистина вкусен продукт.

Арахидоновата киселина е най-полезният компонент на сланината за жените. Тази ненаситена мазнина има положителен ефект върху функционирането на женското тяло като цяло и между другото е много дефицитна.

Арахидоновата киселина премахва токсините от тялото, повишава имунитета (сланина с чесън – универсалната превенция на настинките), подобрява метаболизма и насърчава работата на мозъка.

Освен това, малки порции сланина нормализират функцията на храносмилателния тракт и облекчават типичните храносмилателни проблеми.

Сланината се счита за отличен източник на полезни вещества за кожата и косата. Холинът и ретинолът, които са част от продукта, помагат на кожата да поддържа свежест и също така придава на косата естествен блясък.

Редица витамини, влизащи в състава на обикновената свинска сланина, задължително присъстват в женските шампоани, така че няма съмнение за ползите от тях.

Между другото, сланината може не само да яде, но и да се правят маски от нея или да се смазва косата. Това също дава отличен резултат.

Сланината е много полезна и за жени, които ще раждат скоро. Тя е отличен източник на калории за бременни жени, а също така спомага за попълване на необходимия запас от мазнини, което е естествен процес по време на бременност.

Между другото, с помощта на сланината може да отслабнете, колкото и парадоксално да звучи това. 20-30 грама от продукта няма да навредят на фигурата, но ще създадат усещане за ситост и ще бъде по-лесно за една жена да спазва диета за отслабване./jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Българи заредиха от евтиния бензин в Турция, но ето какво ги сполетя на границата
Next: ООН алармира: Нещо ужасяващо се случва с украински жени по време на войната

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.