Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приятелката на убития Ангел разтърси мрежата с покъртително послание към любимия
  • Новини

Приятелката на убития Ангел разтърси мрежата с покъртително послание към любимия

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2023
anggegdgdfdsfew.png

Приятелката на убитото момче в Пазарджик разплака хиляди с поста си.

Йоана Танева публикува красиво послание, което не оставя четящите го безразлични. То бе придружено и със снимки на младата двойка.

„Две – това беше нашето число, втори август – нашата дата. Две чисти сърца биещи като едно. Две искрени усмивки търсещи радостите в живота. Две деца, които заедно имаха две мечти – любов и щастие. Ти беше моят свят, моят лъч светлина, моята опора, моят Дом.

Думите никога няма да стигнат, за да опиша кой беше ти, а и честно казано не искам. Искам да съм егоист, да съхраня в сърцето си всеки наш момент, всеки жест, всеки миг, всяка емоция , искам всичко да е лично , тайно между нас – да знаем само аз и ти.

Всеки ден имах едно съобщение- Йо как си , какво правиш , а аз да ти отвърна Ането ми – всичко е наред.

Едно обаждане , което чакам и чакам и вече знам , че няма да получа. Един меден глас и заразен смях , който винаги успяваше да изкара човек от най-лошите му дни и да ги превърне в много по-добри. Къде си ти сега ? Питат ме – Как ще продължа без теб – не знам?

Взеха те от мен , от нас. Не мога да те докосна, не мога да те чуя, не мога да ти кажа тези наши Две толкова специални и любими думи.

Закъснях и съжалявам. Две деца, две души, две сърца. Сега едно сърце ще бие и за две. Мой свят, моя опора, мой дом. Ти си моят Ангел. Обичам те е малко, за да се опише нашата любов. Обичам те винаги – завинаги. Твоя Йоанна“, написа Танева.

БЛИЦ припомня, че 21-годишният Ангел Здравков бе наръган от Никола Райчев в петък. Трагедията се разиграла малко преди 19 ч. в петък, в Пазарджик.

Ангел и неговата приятелка се разхождали в квартал „Запад“, когато 18-годишният Райчев се приближил към тях и се нахвърлил върху момчето, пробождайки го с нож в корема. Ангел умира от кръвозагуба по път към болницата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката и бащата на убития Ангел в Пазарджик разтърсиха България
Next: Извънредно: Десетки деца се натровиха с дюнери в Карлово. Карат ги линейки

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.