Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приятелка на бившата съпруга на актьора: Никой не подозира какво чудовище е Васил Драганов!
  • Новини

Приятелка на бившата съпруга на актьора: Никой не подозира какво чудовище е Васил Драганов!

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2023
prqpwroasrkasoras.jpg

„Аз съм свидетел на почти всичко за което пишеш и знам, Че всяка дума на Васил е долна лъжа. Той е насилник и само защото е добър актьор никой дори и не подозира какво чудовище е.

 

Да баща е, но след всичко което ти причини, той не заслужава и това прозвище. Отвратена съм от всичко това, но съм с теб. Да, малко сме хората които знаят цялата истина, но ни има. Бъди щастлива, защото го заслужаваш“ – пише Емиля Брадфорд-„Георгиева.

„Години пребивана, брутално потрошавана, с десетки жалби в полиция и прокуратура, медицински свидетелства и ограничителни заповеди, но мистър Извергът понеже е известен, видите ли, всичко му е позволено.

 

Полицията нехае, социалните подправят документи в негова полза – все пак той е паралията от телевизора! Това е истината за България!

А единствената вина на това момиче е, че не е поредната УБИТА от мъжа си българска майка, пречукана след десетилетия побоища пред децата й и бездушните съседи и роднини, а продължава да живее.

 

Е, извинете я, че не е поредния труп в новините, за който да цъкате с език, докато си дъвчете салама с ракия!
Аз се гордея с нея! Гордея се, че е дете на Бог и е разбрала, че животът й е един, даден й от Господ и няма право да го пропилява в кървави рани, изнасилена и обезобразена в дома си, потънала в сълзи и срам в банята, докато децата й плачат, а тя се страхува да излезе, за да не я убие този път! Моята майка нямаше тази смелост и до днес сънувам кошмари заради това!

Не се съмнявай нито за миг, че си постъпила правилно, мила Андреа, казвам ти го като дете, което е живяло в тази среда и едва прескочих трапа на този ужас, искайки дори да не съм жива, за да не видя това отново!

Гордея се, че това момиче има смелостта да говори и да не бъде поредната смазана никаквица, която някой нещастник си мисли, че може да ползва за парцал, нищо че му е родила деца! Гордея се с това момиче! Гордея се, че говори, за да са наясно всички жени около тоя долен криминален тип, че имат работа с психопат и да стоят далеч от него! Благодаря ти, Андреа! Благодаря ти! Нека Господ те пази и бди над теб!

И нека не се смилява над този изверг – Васил Драганов, над всички, които го защитават, въпреки десетките медицински документи за побоя над жена му, десетките сигнали в полицията и нарушените от него ограничителни заповеди. Нека Господ справедливо да ги съди, за което нямам съмнение!“ – пише друга дружка на блондинката.

Continue Reading

Previous: Скандалът е чутовен! Жената на комика Васко Драганов проговори след обвиненията, че е бременна от квартален кебапчия
Next: Турците ни посрещнаха и изпратиха като герои, ръкопляскаха ни: Българските пожарникари се завърнаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.