Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приятел на бащата на Сашко с разтърсващ разказ от последните часове
  • Новини

Приятел на бащата на Сашко с разтърсващ разказ от последните часове

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2022
frrrbashttta.jpg

Приятелят на бащата на изчезналия 12-г. Александър – Марио Антонов разказа подробности от грозната сцена в понеделник вечер, за която БЛИЦ вече ви съобщи. Той разкрива, че нотариусът е бил на косъм да отнесе здрав пердах от доброволците.

Марио още разказва, че човекът се е поболял от тревога, не спи и заради това е неадекватен.

По думите му именно отчаянието го кара да вярва на всички врачки и оракули, които му се обаждат.

Антонов обеща да обуздае поведението на таткото на Сашко, за да не се повтарят подобни ексцесии. Ето какво точно пише той в групата, създадена за координиране на търсенето на детето във „Фейсбук:

Не изпускай тези оферти:

„Нощта бе направен пореден сериозен обход от доброволци!

До тук добре…

По стечение на обстоятелствата при обхода бях в една кола с бащата на Сашко.

Потресен съм от реакцията на хората към него!

Дърпат го, заканват му се, упрекват го, за малко и голям пердах да отнесе.

Приканвам всички за спокойствие, защото от това напрежение полза няма !

Да, бащата на Сашко направи по мое мнение последните 36 часа куп грешни ходове и това изнерви доброволците (вкл. и мен, който съм редом до него), но не това начина да се реши проблема с тази агресия!

Не искам да му се явявам адвокат, но той с това не спане и напрежение, което му се събра последните 4 дни се превърна в кълбо от нерви и ходещ сомнанбул.

На всеки му идва в повече напътствията, които бащата приканва нас доброволците да изпълняваме от врачки, оракули, гадателки и т.н., но за миг се поставете на негово място и пожарите, които бошуват в главата му!

Днес обещавам да опитам да разговарям с него и да бъде по- умерен и последователен в действията си, а вие си обещайте сами на себе си да бъдете по-смирени и да се молим за щастлив край!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бащата на 12-годишния Сашко: Той беше единственото важно в живота
Next: Циклонът Ерик ни връхлита: Проф Рачев съобщи за много сняг и дъжд в тези градове

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.