Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приятел на Жоро касапина с тежки заплахи срещу пострадалото момиче, страшно е!
  • Новини

Приятел на Жоро касапина с тежки заплахи срещу пострадалото момиче, страшно е!

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
dgfhfgngng.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Отвратителните истории около зверството с 18-годишната Дебора от Стара Загора сякаш нямат край. Младото момиче бе пребито, подстригано и рязано от касапина Георги Николаев.

Заради нечуваното по жестокост зверство Дебора, която бе нарязана с макетно ножче, получи 400 шева.

Оказа се обаче, че „нацепени батки“, които са приятели на садиста, нямат спирачки дори и след като цяла България остана потресена от случилото се.

Преди време Виктор Костов заплаши жената, дала гласност на жестокото безумие, което смрази българите. Малко след това обаче се намери и друг поддръжник на касапина Георги. Става въпрос за Мирослав Андонов, който също е от Стара Загора.

В мрежата се появи скандален чат, в който той казва, че това, което Георги е направил, е било малко – „трябваше да й отреже главата“.

Обезумелият Мирослав не спира само с това, ами продължава, че 400 шева били малко – трябвало да са 800.

„Не ми пука! Без милост, направо смърт! Мисля да отида да довърша започнатото даже! Ще я приключа!“, пише Мирослав Андонов.

“Това е кореспонденция с приятел на Георги и момче от Стара Загора. Част от обкръжението му не спира да заплашва близките й.

Добре е запознатите да сезират Районната прокуратура в Стара Загора, дори за цялата групичка, ако имат данни“, казва мъж, разпространил скандалния чат.

В профила на Мирослав вече се сипят гневни коментари по негов адрес!

Ето част от тях:

Дали грозните думи, които той е изписал по адрес на обезобразената от приятеля му Дебора, ще привлекат вниманието на разследващите органи и ще има ли възмездие – предстои да видим.

Но изказвания като „Ще я приключа“ и „Ще довърша започнатото даже“ са си директна закана за убийство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забравиха Натали Трифонова, руса дама в ефира на БТВ взе акъла на Злати, Боби и Митко Тасев
Next: 7 световни светини, посветени на архангел Михаил, са разположени в една линия. Случайност?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.