Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • При използване на течен препарат за пране – ето какви груби грешки правим
  • Новини

При използване на течен препарат за пране – ето какви груби грешки правим

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
casdvdsfvfdbvfgbghnhgn.png

Напоследък течният прах за пране става все по-популярен и използван. Насипен или течен прах за пране? И двата вида перилни препарати съдържат еднакви активни съставки, но между тях има някои разлики, ето част от тях. Насипен прах за пране * по-дълъг срок на годност * по-евтин * по-екологично опакован, обикновено опаковката е от картон * работи по-добре с твърда вода от другите перилни препарати * към него може да се добавят съставки, които са ефективни срещу упорити петна от мастило, кал и др.

Съществува прах за цветно пране без избелваща съставка и универсален прах с избелваща съставка, който е идеален, за да поддържа белите дрехи наистина бели, а прането чисто. Ако използвате прах без избелваща съставка, когато перете цветното пране, ще получите наситни цветове дълго време. При честа употреба или голямо количество, може да остане слой върху дрехите ви.

Течен перилен препарат * по-деликатен към дрехите * подобно на течния сапун, течният препарат е по-удобен, защото се разтваря лесно и не оставя следи по дрехите след изплакване * лесен е за употреба и дозиране * запазва по-дълго цветовете на дрехите * не се наслагва по вътрешността на пералнята * лесно се почиства, ако по погрешка го разлеем извън пералнята * подходящ е за екологично пране и може да се използва за предварителна обработка на петна. Какви груби грешки правим при използване на течен прах за пране?

Макар прането с течен препарат изглежда лесно, често допускаме някои грешки, които може да съсипят дрехите ни, ето основните от тях: * Не четем указанията за употреба на опаковката Прането ни изглежда толкова проста работа, че дори не се запознаваме предварително с инструкциите за употреба, написани на опаковката. Не използваме точната доза перилен препарат, препоръчана от производителя. Сипваме “на око”.

Трябва да съобразяваме количеството препарат с вида на тъканите, препоръките върху етикета, килограмите пране. Ако сипваме произволно количество, може да предозираме препарата, да получим много пяна в пералнята, което води до трудно изплакване. Част от препарата остава в тъканите и дори в самата пералня. Всичко това води до некачествено изпиране на дрехите и увреждане на самата пералня.

* Неправилно използване на течен препарат при пране на ръка Често се налага да изперем някои дрехи по стария традиционен начин – на ръка в леген.

Вероятността от грешки при използване на течен перилен препарат тук се увеличава. Освен изсипване на много повече препарат, което вреди на тъканите и трудно се изплаква, допускаме и друга грешка – изливаме препарата във водата, в която вече сме поставили дрехите. Това не трябва да се допуска, защото много от течните препарати са цветни, а изсипването им върху бели дрехи в легена може да причини трайни петна. Освен това, по този начин препаратът не се разтваря равномерно във водата.

Течният препарат първо трябва да се изсипе във водата, да се разбърка и тогава да се добави дрехата. * Перем на висока температура Тъй като насипният прах е по-популярен, сме свикнали да го използваме на по-високи градуси.

При смяната на праха и използването на течен препарат, продължаваме да избираме програми с температура над 40 градуса. При течните перилни препарати не е необходима висока температура за разтваряне на препарата и е препоръчително да се намалят градусите. Може да перем спокойно и при програма на 30 градуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Световен гигант налива още 30 млн. долара в този наш град
Next: Преди да сварите яйцата за Великден, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО направете това – черупката сама ще пада като я белиш

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.