Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • При инфаркт имаме точно 10 секунди за действие – ето какво да направим, за да спасим живота си
  • Новини

При инфаркт имаме точно 10 секунди за действие – ето какво да направим, за да спасим живота си

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
infakraktkast.jpg

Ако вие или някой близък сте били жертва на инфаркт , то сигурно знаете колко важни са навременните действия и оказването на помощ , за да спасите своя или нечий друг живот.

Но знаете ли как точно трябва да действате в ситуация на инфаркт , ако сте сами, без помощ? Ако приемем, че най-близката болница е на няколко часа и няма кой да помогне или линейката се бави, какво бихте направили?

Някои хора преминават специални курсове на обучение, за да помогнат на жертвите на различни видове пътно-транспортни произшествия.

Но най-вероятно вие никога не сте чували за методите и начините за спасяване в полеви условия, без лекарска помощ.
Ето основните симптоми на сърдечен удар , които повечето хора изпитват:

Не изпускай тези оферти:

– непоносима болка в гърдите (болка главно от лявата страна на тялото: в ръката, лопатката, шията). Болката е продължителна и усещането може да бъде за натиск, рязане, болка и парене.

– задух и затруднено дишане (появява се слабост, бързо сърцебиене, може да е изпотяване).

– киселини в стомаха.

Имате само 10 секунди, преди да загубите съзнание. И това определено е златно време!
Ето как трябва да действате в случай на инфаркт:

1. Не се паникьосвайте. Знаем, че е много трудно, но да останем спокойни е много необходимо. Започнете да кашляте многократно и много бавно.

2. Поемете дълбоко дъх между всяка кашлица. Разберете, че кашлицата трябва да е дълбока и силна. Пристъпът на кашлица причинява движение на диафрагмата.

3. Вдишването и кашлицата трябва да се повтарят на всеки две секунди без прекъсване. Направете това, докато не получите помощ от лекар или докато сърцето ви не се успокои. Дълбокото дишане помага за въвеждането на кислород в белите дробове.

Кашлицата кара сърцето да се свива, като по този начин насърчава кръвообращението. Този натиск върху сърцето е полезен за възстановяване и стабилизиране на сърдечните удари. Следвайки тези насоки, шансовете ви за оцеляване са много високи.

Дори и да сте млад, и да сте по-млад от 30 години, не пренебрегвайте тази информация за правилното поведение при инфаркт. Никой не е застрахован от сърдечен пристъп, но за съжаление, със стреса, обездвижването и лошото хранене на съвременното общество, сърдечните пристъпи са станали обичайни за всяка възраст. Запомнете написаното и го разкажете на вашите приятели!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно е! Емили била дрогирана на тротинетката, чака я затвор
Next: България в сълзи. Издъхна 16-годишното момиче, което пострада тежко в катастрофата в Панчарево

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.