Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • При инфаркт имаме 10 секунди за действие: Ето какво да направим, за да спасим живота си
  • Новини

При инфаркт имаме 10 секунди за действие: Ето какво да направим, за да спасим живота си

Иван Димитров Пешев юли 2, 2023
fqfiqnarkaskriikqss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако вие или някой близък сте били жертва на инфаркт , то сигурно знаете колко важни са навременните действия и оказването на помощ , за да спасите своя или нечий друг живот.

Но знаете ли как точно трябва да действате в ситуация на инфаркт , ако сте сами, без помощ? Ако приемем, че най-близката болница е на няколко часа и няма кой да помогне или линейката се бави, какво бихте направили?

Някои хора преминават специални курсове на обучение, за да помогнат на жертвите на различни видове пътно-транспортни произшествия.
Но най-вероятно вие никога не сте чували за методите и начините за спасяване в полеви условия, без лекарска помощ.

Ето основните симптоми на сърдечен удар , които повечето хора изпитват:

– непоносима болка в гърдите (болка главно от лявата страна на тялото: в ръката, лопатката, шията). Болката е продължителна и усещането може да бъде за натиск, рязане, болка и парене.

– задух и затруднено дишане (появява се слабост, бързо сърцебиене, може да е изпотяване).

– киселини в стомаха.

Имате само 10 секунди, преди да загубите съзнание. И това определено е златно време!

болка в гърдите
Ето как трябва да действате в случай на инфаркт:

1. Не се паникьосвайте. Знаем, че е много трудно, но да останем спокойни е много необходимо. Започнете да кашляте многократно и много бавно.

2. Поемете дълбоко дъх между всяка кашлица. Разберете, че кашлицата трябва да е дълбока и силна. Пристъпът на кашлица причинява движение на диафрагмата.

3. Вдишването и кашлицата трябва да се повтарят на всеки две секунди без прекъсване. Направете това, докато не получите помощ от лекар или докато сърцето ви не се успокои. Дълбокото дишане помага за въвеждането на кислород в белите дробове.

Кашлицата кара сърцето да се свива, като по този начин насърчава кръвообращението. Този натиск върху сърцето е полезен за възстановяване и стабилизиране на сърдечните удари. Следвайки тези насоки, шансовете ви за оцеляване са много високи.

Дори и да сте млад, и да сте по-млад от 30 години, не пренебрегвайте тази информация за правилното поведение при инфаркт. Никой не е застрахован от сърдечен пристъп, но за съжаление, със стреса, обездвижването и лошото хранене на съвременното общество, сърдечните пристъпи са станали обичайни за всяка възраст. Запомнете написаното и го разкажете на вашите приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Летовничка смени Гърция със Синеморец, но едва ли ще се върне повече там
Next: Това е едно от най-мистериозните и загадъчни места в България, стотици хора идват тук

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.