Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проговори още една жертва на боксьора Джан от Русе
  • Новини

Проговори още една жертва на боксьора Джан от Русе

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
djdanrausrusrs.jpg

Кристо е един сред многото пострадали от своеволията на Джан. Припомняме, че скандално видео, на което младо момче нанася тежък побой на друго момче в Русе, шокира интернет пространството.

Оказва се, че пострадалото момче от видеото не е единственият потърпевш от насилника. Оказа се, че жертвите на бияча са повече от 15. Това предизвика и няколко протеста в крайдунавския град. Кристо е друго момче, което е било нападнато от него.

„Всичко започна преди повече от година, юни месец, бях навън с мои приятели в кв. „Чародейка“. Вървяхме и си говорихме и това момче от някъде се появи.

Не знам как и от къде, нямах идея кой е. Той започна да ме блъска и напада. Според него това се случва, защото не съм се държал както трябва с хората, с които съм излизал. Не разбирах, защото не го познават.

Не изпускай тези оферти:

Аз си тръгнах, защото не исках конфликт, но той тръгна след мен„, разказва Кристо пред Нова тв.

„Удари ме два пъти в кръста с юмрук и веднъж в коляното. Стигна до входната ми врата. Почна да рита, да вика. Отворих вратата и го помолих да си тръгне. Опита се да ми вземе ключовете.

Момента в който се опитах да затворя вратата и той взе ключовете, той се появи с тази верига. Беше намерена между етажите на жилищния вход. С нея беше направен опит да ми бъде нанесена щета. Благодарение на не знам какво, вкъщи имаше някой, който излиза, взима веригата и нещо му е казал. Бях изплашен„, споделя момчето.

Майка му Десислава заяви, че не е подавала жалба в полицията, защото не са му нанесени сериозни щети.

„Ако трябва да съм честна, като си представя ако никой не е бил вкъщи, един-два удара с това желязо какви последствия щеше да донесе. Не можах да спя цяла нощ, след като гледах клипчето, което е в пространството. Не можах да спя„, споделя майка му Десислава.

„Джан не е единственият случай. Просто на него му се даде гласност. Вчера видях млади хора на протеста, но къде са родителите? Ние трябва да служим за пример. Ще помоля тези, които не могат да гледат деца, да не ги правят„, заключи майката на Кристо.

18-годишният тийнейджър изкарвал прехраната си, работейки в кухнята на известен италиански ресторант в центъра на крайдунавския град

Джан Махмуд е името на бияча от Русе, който от вчера стана „популярен” в цялата страна с отвратителната си постъпка, която бе публикувана под формата на видео.

Кадрите от жестокия побой, които се въртят от тази сутрин, са цензурирани, вероятно заради притеснения, че Джан е непълнолетен, но Флагман има категорична информация, че той е на 18 години и ще си позволи да ги публикува в оригиналния им вид.

Наши източници, които са добре запознати с живота на побойника, довериха, че той бил проблемен още от самото му постъпване в Спортното училище в крайдунавския град. Поведението му, още от ранна детска възраст, било потресаващо и неведнъж си позволявал да краде.

Той бил с профил „Кану каяк” и тренирал в СК „Кану каяк Дунав-Русе”, където му преподавали треньорките Ева Пашева и Маринела Цонева.
Въпреки проблемите, които създавал, Джан бил един от добрите спортисти в клуба по кану каяк

Негови познати описват Джан като „проблемен от първия ден”. „Крадеше от всички, от съотборниците си, от приятелите си. Посегна и на спестяванията на родителите си, които бяха предвидени за болния му баща. Купуваше тротинетки преди около година за суми от 600-700 лв. и ги продаваше за по 200 лв.

Обясняваше, че „прави бизнес”. Винаги е докарвал проблеми на семейството си и на приятелите си. Държеше се неадекватно”, коментират негови близки. По думите им той твърдял, че наркотици не употребява, но пък често разказвал истории как взимал различни субстанции. Къде е истината не може да се каже.

Мълвата в Русе носи, че Джан, който само допреди няколко години тежал около 50 килограма, сега, вече поотраснал и достигнал до около 80 кг, се разхождал с пистолет по улиците – никой не казва обаче боен или газов. Опитвал да всява респект, явно взимайки пример от мутрите от 90-те години. Междувременно работел в кухня на известен италиански ресторант в центъра на Русе.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разбиха врата на жилище и откриха загинали майка и дъщеря
Next: Честито! На който не му достига стаж за пенсия сега ще плаче с горчиви сълзи! Ето колко ще трябва да плащаме

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.