Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проговори пияната лекарка от Спешна помощ Враца след случая с починалото детенце
  • Новини

Проговори пияната лекарка от Спешна помощ Враца след случая с починалото детенце

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
lekraoskdasdas.png

Вчера медиите разгласиха случай от Враца, при който на мястото на пътен инцидент се отзовава медицински екип, един от членовете на който очевидно е употребил алкохол. За съжаление инцидентът взе свидна жертва – малко детенце.

След случая Здравното министерство започва проверка в центъра за Спешна помощ във Враца .

Предстои „Медицински надзор“ да изземе и прегледа цялата документация за дейността на структурата. Дотук се стигна след смъртта на 3-годишно момченце при катастрофа във вторник. Близки на жертвата твърдят, че една от лекарките, пристигнали на мястото на инцидента е била под влияние на алкохол .

По-късно това показа и тест с дрегер. Лекарката продължава да твърди, че не е употребявала алкохол и дори не е подписвала протокол за теста.

Не изпускай тези оферти:

Директорът на центъра обяви пред Нова тв, че резултатът от дрегера е 1,44 промила. От Спешния център във Враца твърдят, че са били на място 5 минути след подаването на сигнала.

„Вече имаше много хора. Всеки викаше, че детето е мъртво. След нас дойде полиция и Гражданска защита”, обясни колежка на обвиняваната лекарка.

Друга тяхна колежка, също присъствала на мястото, обясни, че детето вече е било загинало.

 

„Отидох на място, видях, че детето е затиснато под ламарините на автомобила. Помолих полицаите да помогнат, да вдигнат колата, за да го извадим. Детето нямаше жизнени показатели. Д-р Димова съдействаше в линейката”, обясни Диляна Йорданова.

„Абсолютно по правилата е действала д-р Димова, беше много адекватна. Винаги е била адекватна в работата си”, категорична е Геновева Георгиева.

„Разбираме семейството, че това е огромна трагедия. Ние също сме родители, разбираме ги. Надявам се майката на детенцето да се възстанови”, каза още Георгиева.

Медиците казват, че са в шок от положителната проба за алкохол на колежката си.

„Не сме я виждали да пие алкохол. Предният ден вдигна кръвно”, обясни Диляна Йорданова и потвърди, че на докторката са дадени лекарства.

Според директорката са Спешния център алкохолната проба е показала 1,44 промила.

„Д-р Димова ми каза, че не пие, не приема алкохол и е дошла на работата си със собствения й автомобил. Виждам колко добре е написан фишът, нямаше дъх на алкохол. Как решиха да я обвинят?”, пита директорката на Спешния център д-р Галина Лещарска.

Тя каза, че ще разгледа отново всички обстоятелства, преди да реши дали да уволни лекарката.

Екипът присъствал на мястото на катастрофата обаче смята, че близките на детето са били агресивни. За катастрофата предстои да се произнесат експертите от полиция и прокуратура по образуваното вече досъдебно производство.

„Тук съм от 4-5 месеца. Няма как да имам вина, при положение, че целият ни екип бе изваден в работно време на място и ситуацията бе неспасяема. Не знам какво се случи, защото вторият екип излезе да спасява майката.

Беше в реанимация, защото бях на работа. Нямам идея, което не ми пречи да се обадя и да попитам, но искам да си отпочина. Дежурствата ни са много тежки. Не знам дали знаете какво значи Спешна помощ“, каза тя.

Лекарката се обърна към близките и каза, че съжалява за случилото се.

„Доколкото разбрах бащата е виновен. Аз за какво да съжалявам? Колегите в спешния център направиха всичко да стабилизират майката, но аз да чувствам вина – това е абсурд“, категорична е тя.

„За съжаление, детенцето беше мъртво, когато пристигнахме“, завърши д-р Диана Димова .

Continue Reading

Previous: Млада жена с мъртъв мозък се събуди след 7 месеца в кома
Next: Вижте как шофьор започна нагло да закача колоездачка, но попадна на грешния човек

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.