Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Продавам вила край морето-Цена: 1 лев -Защо? – Отговорът ще ви изненада много!-Наскоро загубих съпруга си
  • Новини

Продавам вила край морето-Цена: 1 лев -Защо? – Отговорът ще ви изненада много!-Наскоро загубих съпруга си

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
shasgasdasg.png

Ето една колкото любопитна, толкова и поучителна история, която няма как да не споделим с вас.

„ Аз съм един бездомник и сега ще ти разкажа историята на живота си. Вървя си аз един ден по улиците, умислен от къде да изкарам пари за да доживея утрешния ден.

Вървя умислен и чета обява: „Продавам вила на морето, цена 1 лев“, и си мисля, че това е поредната подигравка на богатите към бедните.

 

Не изпускай тези оферти:

Подминавам, но нещо все ме караше да гледам от двете страни на улицата. След тази обява имаше още и още, които имаха същото съдържание. Не се стърпях, реших да намеря вилата и да видя за какво става въпрос.

Звучеше ми като подигравка или измама, но нещо ми подсказваше, че трябва да проверя. Звъннах на звънеца и ми отвори една дама, цялата в черно. Попитах я за обявата, а тя любезно ми предложи да разгледам къщата и каза, че всичко е съвсем реално.

 

Държах точно 1 лев в моя джоб. Реших, че това ще е сделката на живота ми. Любопитството ме глождеше и зададох въпрос:

– Всичко е много хубаво, но защо продавате къщата и то за такива смешни пари, та тя е великолепна?

Отговорът, който получих, не беше сред очакваните:

– Господине, наскоро загубих съпруга си. След отваряне на завещанието, беше написано, че вилата трябва да се продаде и парите от нея да се преведат по банковата сметка на любовницата му. Предполагам ще ме разберете, че волята на починал човек е закон. Тази обява седи в продължение на 6 месеца. Вие сте първият и единствен човек, който откликна на нея. Елате утре, ще уведомя адвоката си и ще оправим въпроса с документите.

Поуката от моята история? Понякога, за да достигнеш звездите, трябва някой да ти подаде ръка. Трябва да си отваряш повече очите. Животът дава шанс на всички, а нашата задача е да го сграбчим и да не се оплакваме.“

Continue Reading

Previous: Трите предсмъртни желания на султана оставили поданиците му безмълвни! Той пожелал
Next: Ревнива съпруга реши, че мъжът ѝ изневерява, но като изгледа видеото ,не можеше да повярва какво става вкъщи, докато я няма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.