Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Продават палата на убиеца на Ферарио Спасов, сумата е впечатляваща
  • Новини

Продават палата на убиеца на Ферарио Спасов, сумата е впечатляваща

Иван Димитров Пешев януари 15, 2024
asdcdsgdfgdfgfdgd.png

Обявиха за продан луксозната къща на ул.“Васил Левски“ 57 в Лясковец, в която живее в 24-годишния Начо Пантелеев, обвиняем за катастрофата, завършила със смъртта на футболната легенда Ферарио Спасов. Агенция търси купувач за имота, наподобяващ палат ,срещу 360 000 евро.

В обявата е записано, че ексклузивно се предлага новопостроена обзаведена къща с втора къща, голям двор и гаражи в Лясковец. Новопостроената къща е с разгъната застроена площ от 496 кв.м, разпределена между полуподземен етаж, разполагащ с два много просторни гаража, работилница, котелно и складови помещения, достъпни от задната част на парцела, пише в свой материал в borbabg.com Веселина Ангелова.

 

Къщата е с първи жилищен етаж с изключително просторна всекидневна с кухненска част, спалня, санитарен възел и тераса. Вторият етаж е с четири спални, два санитарни възела и тераса, а таванският етаж е с една спалня и подпокривни помещения.

„Къщата е завършена през 2004г., като при строителството са използвани най-висок клас материали – поставена външна и вътрешна изолация, облепена е с естествен камък, поставена PVC дограма, парапети от ковано желязо, вносен гранитогрес, теракота и санитария, както и джакузи в едната баня.

Отоплението е решено чрез котел на газ с радиатори и подово отопление във всички стаи. В непосредствена близост до основната постройка е разположена едноетажна тухлена къща, състояща се от спалня, хол с кухненска част и санитарен възел, като отоплението и охлаждането е решено чрез два климатика.

Дворното място е с площ от 1206 кв.м, равно, оградено и достъпно от две улици, като в задната му част е разположена стопанска постройка и е обособен паркинг за над 8 автомобила.

Имотът е водоснабден, електрифициран с трифазен ток и свързан с канализация, а местоположението му е много добро, като е в близост до всички удобства, които предлага гр. Лясковец – магазини, училище, детска градина, институции, спирка и др.“, пише в обявата.

Към нея са приложени и множество снимки.

Венцислав Фоти, който е адвокат на Начо Пантелеев уточни, че във въпросната къща, Начо Пантелеев е имал наследствен дял, но преди време го е продал. Въпреки това и в момента живее в имота.

Разследването на трагедията, която се разигра на 13 ноември миналата година на главния път София-Варна край великотърновското село Шереметя, продължава и се води под наблюдението на Окръжната прокуратура в Ловеч. По повдигнатото обвинение на Пантелеев, Наказателният кодекс предвижда от 3 до 8 години лишаване от свобода.

„По случая са назначени множество експертизи. Очаква се в края на януари да станат ясни резултатите от авто-техническата експертиза“, информира Венцислав Фоти, адвокат на Начо Пантелеев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма инвестиция! Столична фирма вдига мегакомплекс в българско село, отварят работни места
Next: Светът полудя по този тип къщи: струват 4000 лв, строят се за 2 часа и издържат 300 години!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.