Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Производители бесни: Нямат ли срам? Купуват марулята от борсата за 10 ст., продават я за…
  • Новини

Производители бесни: Нямат ли срам? Купуват марулята от борсата за 10 ст., продават я за…

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
dsfbgfbdfnfgnghmhjmh.png

Невиждан срив в изкупната цена бележи марулята седмица пред Великден, където тя е основна съставка в празничната салата. Производители от района на Петрич и Сандански я предлагат за 10 – 20 стотинки бройката, показа проверка на „24 часа“ тази сутрин на борсата в село Плодовитово. В същото време на пазара до Гребната база в Пловдив въпросната маруля се продава за 1,50 лева.

„Не ги ли е срам“, смаяни са производители от Пловдивско.

Те са в шок от срива в изкупната цена на зелената салата и недоумяват как им излиза сметката на колегите им от района на Петрич и Сандански.

„Продават я за 10 стотинки. Карат цели бусове от 300 километра в едната посока. Само горивото не могат да си платят. Очевидно им дават някакви субсидии и за тях е без значение за колко я пласират. Тази нощ дойдоха два буса оттам със 100 кашона, пуснаха ги първо на 20, а после ги свалиха на 10 стотинки, прекупвачите се изтрепаха да я вземат, нашата продукция артиса. И въпросните производители си тръгнаха едва с по 100 лева. Какво могат да покрие с тях – разходи за семе, торове, препарати, гориво“, недоумяваше Елена Костадинова от пловдивското село Чалъкови.

Тя имала една оранжерия с около 2500 марули. Разчитала да ги пласира поне на 50 стотинки. Успя да продаде тази заран само шест кашона за 40 ст. бройката. Вчера следобед ги насякла, натоварила ги в колата и в 12 часа след полунощ поела към Плодовитово.

„Искам поне разходите да си избия и повече няма да стъпя на борсата. Минавам цялата оранжерия с фрезата и край“, зарече се Елена, която си тръгна в 7 часа сутринта.

Репортер сравни цените и на други зеленчуци на борсата и след два часа отиде на един от пазарите в Пловдив.

„Връзка пресен лук в Плодовитово се пласираше тази заран между 20 и 30 стотинки. На дребно във втория град тя върви левче. Връзка репички на едро се предлагаха за 50 стотинки, а на пазара в Пловдив – 1,50. Розовият домат на борсата беше 2,50 лева, а на пазара във втория град – 5,50.

Зелето на едро го вземат за 0,70 лв., а на пловдивчани го продават за 2 лева. Краставиците в Плодовитово тази сутрин бяха 2,50, а в града на тепетата – 4,50 – 5 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уникален извор под връх Шипка! От водата стават чудеса
Next: 5 начина, по които да използвате содата в градината – здрава и богата реколта и без вредители в почвата

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.