Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проклятие от златно имане ли застигна бившия боксьор Рамбо, който почина от студ на пазара в Бургас
  • Новини

Проклятие от златно имане ли застигна бившия боксьор Рамбо, който почина от студ на пазара в Бургас

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
zlastnastoaskdasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Със сигурност обаче Недьо е по-Човек от много хора, казва негов близък

Джон Рамбо е литературен и филмов герой, измислен от канадския писател Дейвид Морел. Експерт в оцеляването в крайно враждебна обстановка, воденето на партизанска война и оцеляване в тила на врага.

Но и Бургас имаше своя Рамбо – преиначен и принизен образ донякъде, но пък истински. Това е Недьо Димов Карагьозов, на 63 години, от созополското село Зидарово, който на 6 февруари бе открит измръзнал на пазара „Краснодар“.

Флагман.бг се свърза с близките на Недьо, които вчера са го изпратили в последния му земен път. Сестра му от Айтос и бившата му жена и майка на децата му са освободили тялото от аутопсия. Не се е наложило образуването на досъдебно производство и социално погребение с прокурорско постановление.

Първа жертва на студа в Бургас, трупът на култовия Рамбо лежи на пазара

Историята на бургаския Рамбо се оказва не по-малко интересна от тази на измисления герой. Може би сравнението е преувеличено, но пък има и някои сходства. Бил е национален състезател по бокс и е носел слава на България. Но сам си е избрал съдбата, споделят негови познати.

„Недьо беше уникален бохем, като стиснеше камъка, вода текваше от него. Беше много за правдата, когато види да тормозят някого или пък несправедливост, винаги вземаше правилната страна. Скачал е на бой, когато се налага, но винаги, за да защити по-слабите.

Недьо никога не е бил материален човек. Занимаваше се със строителство дълги години. Има жена и три деца. Преди около 20 години неговите близки казват, че съборил къща в Бургас и намерил пълна торба със злато.

Доста от него е откраднато впоследствие, защото Недьо не се е вълнувал от това. Друга част от златото той раздал на хора в крайна нужда. А накрая каква ирония – вижте самият той как си отиде.

Дали го застигна проклятието на намереното съкровище, не мога да кажа. Но изборът да живее така си беше негов. Със сигурност обаче Недьо е по-Човек от много хора.“ Това разказа пред Флагман.бг местен човек, който добре познава житейския път на Недьо, който за бургазлии е известен като Рамбо.

Рамбо – историята на най-известния бургаски несретник, починал от студ тази сутрин. А помните ли Йотата?

И добавя още няколко щриха: „Фрапираща една история, мен тръпки ме побиха, докато е слушах тогава и още се случва, като я разказвам. Недьо вече живеещ в града като клошаря Рамбо отива на жп гарата и вижда гладно дете, босо и със скъсани дрехи. За секунди буквално става разярен. Развиква се на таксиметровите шофьори как не ги е срам да гледат малко дете да плаче от глад и да продължават да си приказват все едно го няма.

И със събраните пари за ракия Рамбо отива и купува странджанка на детето, обръща се и си заминава.“
Недьо беше уникален бохем, като стиснеше камъка, вода текваше от него, казва пред Флагман.бг негов приятел от времето, когато не е бил алкохолик

Неговото желание си беше да си бъде на пазара, близките го молеха в началото да се прибере при тях, но той всеки път се връщаше – така приключва разговорът ни с човека, който познава Недьо Димов Карагьозов или Рамбо – най-известния бургаски несретник.

Близките са го молили се върне, но самият той отказвал многократно. Общината пък го е прибирала в приюта 4 пъти, но там Рамбо е изкарвал само по няколко дни… и така до 6 февруари 2023 г.

Недьо е погребан вчера в село Зидарово, дошли са да го изпратят сестра му, бившата му жена и негови познати. Трите му деца – двама синове и дъщеря, живеели в чужбина, но не успели да се приберат, само изпратили пари за погребението. Кметът на Созопол Тихомир Янакиев също е подпомогнал организацията по опелото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деси пусна потресаващ запис! Нав предсказва по БТВ собственото си убийство и убиеца с име едно към едно! Още
Next: Здрав екшън! Цяла България аплодира тази баба от плевенско: Крадци нахлули в дома й, тя ги наби

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.