Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прокурорът Бисер Михайлов с шокиращи думи за побоя над жена си
  • Новини

Прокурорът Бисер Михайлов с шокиращи думи за побоя над жена си

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
vbnvbnvbnvbnffg.jpg

Съдът пусна без мярка за неотклонение прокурора от Перник Бисер Михайлов. Не бяха намерени доказателства, че той е пребил жена си. Изпълнението бе незабавно.

Прокурорът Бисер Михайлов с шокиращи думи за побоя над жена си

 

По-рано през деня съпругата на Бисер Михайлов разказа, че имали семеен скандал, при който тя вероятно била загубила равновесие и това било причина за нейното падане.

Вчера прокурорът от Окръжната прокуратура в Перник Бисер Михайлов бе арестуван заради  побой над съпругата му Биляна. Сигналът е подаден 45 минути след полунощ от дъщерята. Прокурорът бе задържан за 72 часа по Закона за МВР.

Когато тълпата влезе в съдебната зала, правото излиза от нея, каза той пред съда и изтъкна, че работи от 28 години в прокуратурата.

„Никога не съм бил опасен. Никога не е имало тежки скандали, драматични, между нас. Жена ми е в тежко емоционално състояние заради сина ни. Никога не съм я удрял! Това е смехотворно обвинение“, посочи Бисер Михайлов.

Скандалът между прокурора и съпругата му Биляна започнал в четвъртък вечерта заради неубедителното представяне на дъщеря им в училище. Жена му била емоционално нестабилна през последната година и половина заради проблемите със сина им Васил.

Според защитата на Михайлов, жена му не е жертва. Не е била удряна или умишлено бутана. Не е губила съзнание. Неволно е подаден грешен сигнал от дъщеря им, която е на 15 години.

В един момент той излязъл от стаята да пуши цигара, нещата утихнали, но точно по това време дъщеря им се обадила на телефон 112. Тя е звъняла 3 пъти на спешния телефон, като дори единия път била казала, че баща ѝ държи нож в ръката си, а майка ѝ е с разцепена глава. Дъщерята също е дала показания.

По думите на Михайлов, съпругата му била по-активната страна. Тя го одраскала по тила и гърба. От експертизата, която била направена станало ясно, че Михайлов няма наранявания по китките.

Пред съда защитата представи декларация от Биляна Михайлова като доказателство. Решението на съда трябва да бъде оповестено в 16:00 часа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьорка спука гума в Бургас, последвалото я ИЗНЕНАДА
Next: Какво става с Капитан Петко Войвода? Васил Михайлов се стопи до неузнаваемост по заповед на лекари

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.