Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Промените при ваучерите за храна влизат в сила – ето как ще работи новата електронна система
  • Новини

Промените при ваучерите за храна влизат в сила – ето как ще работи новата електронна система

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
prqworqwkrnasgas.png

Вече няма връщане назад и от 1 юли догодина купоните за храна ще са само електронни. Промените бяха вкарани през бюджета за 2023 година, минаха през всички процедури. Ще има 6 месеца преходен период от 1 януари, в които ще има и хартиени ваучери.

След като всичко е финализирано, от бранша излязоха с коментар

Според тях това е в интерес на потребителите и за тях ще бъде по-лесно да използват купоните. Освен като карта, подобна на банкова карта, има вариант да бъдат вкарвани и в приложение. Предимството на дигитализацията е, че ще можем да ползваме ваучерите частично.

Сега, ако на един ваучер пише 10 лева, не можем да похарчим по-малко, защото не се връща ресто.
И за самите работодатели ще е по-лесно да управляват процеса, с изцяло дистанционно предоставяне на ваучерите

В нашата страна има около 10 фирми, които имат лиценз да издават ваучери.

Четирите най-големи са членове на Асоциация на операторите на ваучери за храна и покриват повече от 80% от пазара. Стана ясно, че за тази година горният лимит на ваучери, които могат да се издават е за общо 1.4 милиарда лева. До 200 лева на човек на месец са освободени от данъчно облагане.

Всеки месец над 700 хиляди души в България получават ваучери от около 20 хиляди фирми

Всеки работодател прави поръчка за количеството, което му трябва на ежемесечна база.

Има около 10 хиляди бизнеси у нас, които приемат купоните – ресторанти за бързо хранене, класически ресторанти, малки магазини, супермаркети и прочие. Работодателите избират кой оператор да използват на база на мрежата от търговци, която се поддържа и от цената на отпечатването на ваучерите.

Тъй като купоните трябва да са извън заплащането на служителя, те се използват все повече като конкуренция за привличане на служители – не само като данъчно облекчение.
Трябва да знаете, че има и някои ограничения:

Ако не си на трудов договор, не можеш да получаваш купони – важи както за хората на граждански договори, така и за самоосигуряващи се лица. Фирма, която има задължения към бюджета, които подлежат на принудително изпълнение, не могат да участват. Всичко трябва да се плаща редовно.
Как ще работят електронните ваучери за храна?

Получаваш карта, подобна на тази за банкомат, която отново ще може да се използва за допустимите продукти в бизнеси, които участват в програмата.

Това ще спести средства за всички по веригата – печатане, доставки, раздаване, поръчки и прочие. Няма да можем да използваме картите, за да теглим пари в брой. Просто отиваш, взимаш си каквото може да се вземе с ваучери и плащаш с тази карта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бившата Мисис България Екатерина Велчева е пребита
Next: Жена се ядосва на караща бавно кола. Изведнъж вижда бележка на стъклото, която променя всичко

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.