Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Промяната е голяма! Засяга всеки българин! Апартаментът ти вече не е твой, ако не направиш това
  • Без категория

Промяната е голяма! Засяга всеки българин! Апартаментът ти вече не е твой, ако не направиш това

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
sfdgfdskhfgdhkfgkhfgjgf

Без право да продадем апартамента си, ако дължим пари за чистачка и асансьор

Частни съдебни изпълнители срещу неизрядни съседи.

Дължимите суми за чистачка и ремонт на общите части в блока да се плащат от неизрядните съседи заедно с местните данъци и такси в началото на всяка година.

Това е едно от предложенията, които са получени в Министерство на регионалното развитие и благоустройството за промени в Закона за етажната собственост.

Събираемостта на сумите, разпределението на таксите и поддържането на реда, тишината и чистотата в блока са основните проблеми при управлението на етажната собственост, става ясно от постъпилите предложения на граждани и браншови организации в рамките на обществено обсъждане на промени в закона, пише вестник Труд.

Апартаментът да не може да бъде продаван или отдаван под наем, ако не са платени дължимите такси за поддръжка и ремонт на общите части във входа, е едно от направените предложения. Като друга мярка за събиране на месечните суми се предлага при нежелание за плащане на част от живущите в блока, дължимите пари за чистене на входа или ремонт на асансьора да могат да се събират с помощта на частен съдебен изпълнител. Освен това съседите искат да могат да глобяват недобросъвестните си комшии, а санкцията да е в размер на 5% от минималната работна заплата, което към момента прави 28 лв.

Апартаментите, които нямат свои представител на общото събрание, да бъдат лишавани от право на глас относно общите части на блока за срок от 5 години, настояват още граждани.
Средствата от таксите за почистване, ремонт и поддръжка да се отделят в специална банкова сметка на етажната собственост за по-голяма отчетност на разходите и ограничаване на злоупотребите, настояват още включилите се с предложения граждани.

Има и различни идеите за това как трябва да се определят събираните месечни такси – дали според броя на живущите или процентно според дяловете в общите части. Разгорещени са споровете и за това дали трябва живущите на 1-я и 2-я етаж да плащат такса за асансьора. Една от идеите е задължителното ползване на асансьора с чип, за да е ясно кой точно трябва да плаща за движението между етажите.

Само със съгласие на комшиите

Отдавате дома под наем през Airbnb

Отдаването под наем на апартаменти през платформи като Airbnb и Booking да става само след уведомяване на етажната собственост и съгласие от страна на съседите, предлагат граждани. При подобна практика да се дължи петкратно по-висока такса за поддръжка и ремонт на общите части във входа, настояват още комшии.

Според други всички наематели в блока трябва да плащат предварително депозит, който да се използва при разрушаване на общи части от тяхна страна.

Сред предложенията има и идея въобще да не се събират пари за бъдещи ремонти във входа, тъй като собствеността може да се смени и някой да плаща за ремонт, който ще се извърши когато той вече не живее в етажната собственост.

Continue Reading

Previous: Невероятно точен тест за предсказване на бъдещето в следващите месеци-Вече доста хора споделиха, че е верен
Next: Връщат най-гледаното шоу в България! Ще участват eргенът Виктор, Гери-Никол, Луна и куп знаменитости

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.