Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Просто нарязвам 3 ябълки, заливам с яйца и ги пека така 3 пъти седмично! Най-големата ябълкова вкусотия
  • Новини

Просто нарязвам 3 ябълки, заливам с яйца и ги пека така 3 пъти седмично! Най-големата ябълкова вкусотия

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
qbalsbaksbkaslb.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Не изпускай тези оферти:

Хранителна стойност:
500 kcal

Отлична рецепта за бърз и много лесен ябълков пай , който е мек и фантастично вкусен. Супер лесен за приготвяне и не отнема много време. Ще се насладите на лек и пухкав ябълков сладкиш , който ще върви чудесно с чаша горещо кафе или чай – ето рецептата:

Супер лесен ябълков сладкиш

Продукти:

Яйца – 3 бр.

Захар – 150 гр.

Прясно мляко – 180 мл

Масло – 80 гр.

Брашно – 300 гр.

Бакпулвер – 1 чаена лъжичка

Ябълки – 3 броя

Сок от половин лимон

Масло за намазване на формата

Приготвяне:

разбити яйца

Първо ще приготвим тестото. Разбийте яйцата със захарта.

Добавете млякото, мекото масло и разбийте.

тесто в купа

Накрая добавете пресятото брашно с бакпулвера и разбъркайте еднородно тесто.

кексово тесто

Няма нужда да белите ябълките – просто измийте хубаво, отстранете сърцевината и нарежете на парчета.

нарязани ябълки

Поръсете с лимонов сок и след това поставете върху тавичка (21 × 31 см), намазана с масло.

ябълки в тава

Изсипете отгоре яйчената смес, загладете и сложете в загрята фурна.

ябълков сладкиш

Печете 30-35 минути на 180 ° C.

Поръсете с пудра захар.

сладкиш с пудра захар

Желаем ви добър апетит! 🙂

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само по 2 супени лъжици на саксия и вкъщи стана джунгла: Бенджаминът полудя, а мушкатото цъфти посред зима
Next: По швейцарското правило: Пенсиите рязко скачат от

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.