Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проучване-Хората над 40 години не бива да работят повече от 3 дни в седмицата
  • Новини

Проучване-Хората над 40 години не бива да работят повече от 3 дни в седмицата

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2023
sprasorasrkasorasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От време на време всички се чувстваме претоварени и уморени. Въпреки това, ако ние не работим поне по 40 часа седмично, ние няма да бъдем в състояние да си отглеждат деца, да си плащаме сметките и да правим някои по-големи покупки.

На пръв поглед 40-годишна възраст е най-ефективното време по отношение на кариерното развитие. Но проучване, проведено от учени от Университета в Мелбърн, е показало точно обратното.

Оказва се, че хората над 40 години в идеалния случай трябва да работят не повече от три дни в седмицата.

Експериментът е бил базиран на серия познавателни тестове, разработени от Института за приложна икономика и социални изследвания в Мелбърн. В него са участвали 6 500 доброволци – жени (3500) и мъже (3000).

Участниците трябвало да решат поредица от когнитивни тестове, сред които имало сравнение на букви и цифри в условията на цайтнот, четене на глас и броене назад. След това учените анализирали резултатите заедно с други фактори: качество на живот, състав на семейството, икономическо благосъстояние и професионална заетост.

В резултат на това било установено, че хората, които са работили средно по 25 часа на седмица, са показали най-добри резултати в когнитивните тестове. Ако участниците са работили повече, оценките им неизбежно са паднали поради стрес и умора.

Тези неочаквани резултати показват, че за представителите и на двата пола, величината на положителното въздействие на работното време върху когнитивните способности намалява до определен праг. След като се достигне тази критична точка, по-нататъшното увеличаване на работното време вече има отрицателен ефект върху умствените способности.

След като установили това учените трябвало да разберат къде е този праг? Кога влиянието на работното време върху когнитивните способности преминава от положително към отрицателно?

Използвайки резултатите от тестовете на респондентите, било установено, че мъжете на средна възраст могат да работят без намаляване на когнитивните функции не повече от 25-30 часа на седмица. На жените им е още по-трудно. От тях може да се очаква висока производителност само при график от 22-27 работни часа на седмица.

Изследователите подчертават, че прекалено много работа може да има неблагоприятни последици за познавателното функциониране на хората на възраст 40+. Новите данни противоречат и на тенденцията за постоянно повишаване на пенсионната възраст.

Един от съавторите на изследването, професорът по икономика Колин Маккензи обяснява: „През последните годи и налице неприятна тенденция. Много страни повишават пенсионната възраст на гражданите си. Това означава, че работещите възрастни хора ще стават все повече и повече, а ползата от това все по-малка и малка“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България потъна в скръб! Почина голям български художник
Next: Борисов и Ризова си спретнаха горещ скандал в ефир! Бойко я обвини в голямо нарушение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.