Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Професор Вучков се върти в гроба: Единственото му предсмъртно желание не бе изпълнено
  • Новини

Професор Вучков се върти в гроба: Единственото му предсмъртно желание не бе изпълнено

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
proffvvv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Известна столична балерина е новият собственик на апартамента на покойния проф. Юлиан Вучков. След кончината си през 2019 г. единственото имущество, което критикът завеща, беше малкото жилище в центъра на София.

Имотът от 64 квадрата се намира в стара кооперация на ул. „Христо Белчев“. Той бе наследен от актьора от Народния театър Михаил Петров, който е полубрат на покойния професор. Артистът го пусна за продан няма и година след кончината на Вучков, а чак сега става ясно кой е и настоящият собственик, пише „Ретро“.

Въпросната дама притежавала и друго жилище в същия блок. В момента тя не обитавала апартамента на Вучков, но го ремонтирала из основи, като според запознати в обновяването били вложени около 100 хиляди лева. Комшии на покойния водещ на „Размисли и страсти“ казват, че имало дори няколко кандидат-купувачи. Първо имотът бил купен от заможно семейство, после придобит от балерината на цена от приблизително 200 хиляди.

Около апартамента на Вучков преди дни отново пламна скандал в социалната мрежа фейсбук, след като за пореден път се появиха книги от личната библиотека на професора, които се продават в сайтове за онлайн търговия. Най-фрапиращото е, че повечето от тях са с лични посвещения към Вучков, при това от големи български автори, интелектуалци и журналисти.

Първоначално за търговията с ценните книги бе упрекнат братът на професора, но впоследствие стана ясно, че той нямал общо. Още при ремонта и почистването на апартамента вещите на покойния водещ на „Размисли и страсти“, били изхвърлени от хамалите в специален контейнер пред кооперацията. Клошарите, които сноват наоколо, разграбили каквото могли оттам, а после продали за жълти стотинки.

Така днес книжното наследство на проф. Вучков се е озовало в търговци на книги, които го продават на поне два пъти по-завишени цени от тези на кориците на творбите. Като рекламен трик за привличане на клиенти те използват и факта, че книгите са принадлежали към личната колекция на уважавания професор, както и че имат автографи.

Проф. Вучков бе закупил жилището си със свои спестявания по времето на соца и до последните си дни живееше там. Навремето лично тогавашният министър на културата Георги Йорданов му съдействал да попадне в кооперация, където живеели само видни дейци на културата. Всички обитатели на сградата по онова време са били персони от червения хайлайф и случайно озовали се там нямало.

Приживе Вучков не бе изготвил завещание, но бе съобщил единствената си воля – колекцията му с книги да бъде дарена на Столичната библиотека, което не се случило. Публична тайна бе, че двамата с брат му Михаил, който се оказа негов единствен наследник, не бяха в добри отношения, а предсмъртната му заръка не била изпълнена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка работи с бебе на ръце, без да знае, че шефът й я гледа, вижте какво се случи после
Next: Сватбата се превръща в истински ад, когато младоженецът неочаквано открива, че се жени за сестра си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.