Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Професор Вучков се върти в гроба: Единственото му предсмъртно желание не бе изпълнено
  • Новини

Професор Вучков се върти в гроба: Единственото му предсмъртно желание не бе изпълнено

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
proffvvv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Известна столична балерина е новият собственик на апартамента на покойния проф. Юлиан Вучков. След кончината си през 2019 г. единственото имущество, което критикът завеща, беше малкото жилище в центъра на София.

Имотът от 64 квадрата се намира в стара кооперация на ул. „Христо Белчев“. Той бе наследен от актьора от Народния театър Михаил Петров, който е полубрат на покойния професор. Артистът го пусна за продан няма и година след кончината на Вучков, а чак сега става ясно кой е и настоящият собственик, пише „Ретро“.

Въпросната дама притежавала и друго жилище в същия блок. В момента тя не обитавала апартамента на Вучков, но го ремонтирала из основи, като според запознати в обновяването били вложени около 100 хиляди лева. Комшии на покойния водещ на „Размисли и страсти“ казват, че имало дори няколко кандидат-купувачи. Първо имотът бил купен от заможно семейство, после придобит от балерината на цена от приблизително 200 хиляди.

Около апартамента на Вучков преди дни отново пламна скандал в социалната мрежа фейсбук, след като за пореден път се появиха книги от личната библиотека на професора, които се продават в сайтове за онлайн търговия. Най-фрапиращото е, че повечето от тях са с лични посвещения към Вучков, при това от големи български автори, интелектуалци и журналисти.

Първоначално за търговията с ценните книги бе упрекнат братът на професора, но впоследствие стана ясно, че той нямал общо. Още при ремонта и почистването на апартамента вещите на покойния водещ на „Размисли и страсти“, били изхвърлени от хамалите в специален контейнер пред кооперацията. Клошарите, които сноват наоколо, разграбили каквото могли оттам, а после продали за жълти стотинки.

Така днес книжното наследство на проф. Вучков се е озовало в търговци на книги, които го продават на поне два пъти по-завишени цени от тези на кориците на творбите. Като рекламен трик за привличане на клиенти те използват и факта, че книгите са принадлежали към личната колекция на уважавания професор, както и че имат автографи.

Проф. Вучков бе закупил жилището си със свои спестявания по времето на соца и до последните си дни живееше там. Навремето лично тогавашният министър на културата Георги Йорданов му съдействал да попадне в кооперация, където живеели само видни дейци на културата. Всички обитатели на сградата по онова време са били персони от червения хайлайф и случайно озовали се там нямало.

Приживе Вучков не бе изготвил завещание, но бе съобщил единствената си воля – колекцията му с книги да бъде дарена на Столичната библиотека, което не се случило. Публична тайна бе, че двамата с брат му Михаил, който се оказа негов единствен наследник, не бяха в добри отношения, а предсмъртната му заръка не била изпълнена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка работи с бебе на ръце, без да знае, че шефът й я гледа, вижте какво се случи после
Next: Сватбата се превръща в истински ад, когато младоженецът неочаквано открива, че се жени за сестра си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.