Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Витанов: Иде кървава битка при Краматорската дъга, преговорите са за парлама, а на 20 април ще
  • Новини

Проф. Витанов: Иде кървава битка при Краматорската дъга, преговорите са за парлама, а на 20 април ще

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
kramatrosksaduga.jpg

Математикът проф. Николай Витанов даде кратка информация за оперативната обстановка за пандемията за 30 март 2022 г. Той обаче направи това с уговорката, че ще е „както винаги, първо – пандемията, после – войната“.

„Не сме забравили, че днес е ден десети на двуседмичното спиране на даването на прогнози от моя страна. Ще ви разказвам само текущата ситуация. Ясно ви е вече, колко ще бъда изместен от всезнаещите капацитети от Ганковото кафене и от юрдеците от локвите пред кафенето.

Много ми е смешно, когато започнат да ме псуват като каруцари, а аз им отвърна. Изведнъж виждаш как каруцарят бил нежна ранима и високочуплива душа, проядена от комплекси, мислеща си, че тя има право да псува хората, а те нямат никакво право да и отговарят.

Прост съвет – гледайте се там в поточето, въздишайте какви сте хубави, рецензенти и юрдечета мои и да не ви се чува гласа. Ако искате да кажете нещо правете прогнози пред народа. Останаха 4 дни. Измествайте ме.

Сега за пандемията
1. Базовото репродуктивно число – и днес е 0.96. Под 1 е, значи обхватът на заразата продължава да се свива. Здравната система продължава да се разтоварва. Сценарият „Хари Сердън“ е стабилен. Това е констатацията.

За прогнози до края на седмицата – капацитетите от Ганковото кафене и юрдеците от локвите пред кафенето.

Питате, дали сценарият е съобразен с падането на извънредната епидемиологична обстановка и очакваният хаос в седмицата след това. Я си спомнете, кой ви каза още доста отдавна, че извънредната епидемична обстановка ще падне? А пък какво е съобразил този, ще ви кажат разбира се, капацитетите от Ганковото кафене (нищо не е съобразил, той нищо не разбира Витанов) и юрдеците пред кафенето (Витанов и грозен и глупав и прост и няма хубави пера като нас).

2. Няма суперпожар. Ами няма, какво да правим сега. Няма.

Днес малко предупреждение – над 1500 случая на ден сме. Пиша ви, че гасим дифузното разпространение, а не, че сме го угасили. От вас се иска едно единствено нещо – да държите сценария „Хари Селдън“ стабилен като спазвате все по-малкото количество мерки.

Сега ще станат препоръчинтелни. Препоръчвам ви да ги спазвате, поне до 20 април, за да се изчистим от този вирус и да изкараме спокойно лято. На края на Дунава сме. Както щете го разбирайте.

3. Да няма препълнени болници. Няма препълнени болници. Няма.

Продължават да се освобождават легла, които се прехвърлят за други нужди. Няма хаос. Леглата се освобождават така, че да има, ако се наложи.

Какво ще е след 1-ви април, ще видим. Някои вече знаем какво ще е, но чакаме да минат още 4 дена. Иначе юрдеците ще се разкрякат, че не съм ги оставял да се изявяват, а рецензентите от Ганковото кафене ще пишат рецензии, как съм искал всичката слава да е за мене. Хайде бе, славата е свободна и се търкаля по улицата. Вземайте я. Имате още цели 4 дни. Ако не го направите, ще го направи зловещият професор Мориарти, нали така го наричахте. И после ще има да виете срещу Луната как не могат да ви чуят от него. Сега е момента, сега. Удри, удри, да изместиш Витанов.

4. Да няма тотален локдаун. Има ли – няма. Ще има ли, ще ви кажат юрдечетата и рензентите.

5. Смъртността – полекичка спада. Както бе прогнозирано.

Виждате, че има дни, в които смъртните случаи са едноцифрено число. В „Хари Селдън“ е заложено броят на такива дни да почне да расте.

6. Украинците и пандемията – пристигащите украинци вдигат ли заболеваемостта. Не. Вие изненадани ли сте от това? Не. Защо така?

Контролиранато количество пристигащи украинци не влошават епидемичната обстановка. Тука си следите две области и си свиркате. Кой две области – виж картата на риска по-долу. Те затова цветът им е такъв. Контрол на хаоса, та да могат великите рецензенти от Ганковото кафене спокойно да си пият кафето, докато ми пишат отрицателните рецензии как нищо не разбирам. Още 4 дни-и-и-и, разбирачи. Какво ще стане – ще изтървем ли ситуацията в тия две области. Какво е сметнал зловещият професор?

7. И тъй – социалната системата се движи все още по предначертаната траектория от обявения ви преди месеци сценарий „Хари Селдън“. Нещата са под контрол. Така ли е? Така е. Падат ли мерките в предвидените срокове – падат.

„Хари Селдън“ ще свърши работа. Просто го дръжте стабилен.

Докато минете през края на Дунава. Но ако сте решили да се давите – моля. Мръсен Витанов, ще напишат рецензентите от кафенето – и тук е сметнал какво ще стане. И грозен и грозен и глупав и прост – крякат юрдеците от локвите. Най-добре да се съглася с тях. Толкова съм прост, че няма накъде повече. Но не могат да ме изместят. Значи огромният им ум не стига за това.

8. Картата днес. По гръцката граница е спокойно. Новият вариант на Омикрона го няма. Държим така, гасим дифузното разпространение и после да се пробва да си го пали пак. Ако сме тарикати, няма да му се получи. Така е изчислен сценарият „Хари Селдън“. Но, от вас зависи.

Ония двете области защо са във виолетово, вече ви е ясно. Правилно забелязвате, че има доста червено. Накрая на Дунава сме, но още сме в Дунава. Да се удавим спокойно можем. От вас си зависи.

Има една голяма тайна, за която ще ви пиша на 20-ти април. Напомнете ми като наближи да не забравя – абе Витанов, какво беше голямата тайна от края на март, дето каза, че ще ни я кажеш на 20-ти април.

Сега за войната. Тук вече по-сериозно и с прогнози.

За войната не съм казал, че няма да правя прогнози.

1. Какво писах – войната няма да е кратка. Писах ви за 3 месеца и 45 000 убити руски войници. Някои смятат, че е много. И мене ме гложди съмнението, че съм надценил украинската армия. Ето на – колкото и да ви е странно – очаквах повече от украинската армия.

Иначе си знаете – внимателно си проверявайте източниците на информация. Много се лъже покрай тая война. Пленени танкови армии, разбити танкови дивизии. Пропагандата си работи. Ама аз как съм отделял истинската от фалшивата информация. Не сте забравили, че съм писал наръчник по пропаганда нали така? Значи си имам начини да различавам фалшивата от истинската информация.

2. Техническото пречупване.
Към средата на април ще видим какви са резултатите от това. Това, което виждам аз е следното. И двете страни търпят загуби, но капацитетът на украинската армия е по-малък и тя първа ще се пречупи технически. За да не стане това трябват огромни оръжейни доставки от западно направление. Засега ги няма.

Някои ми пишат как руската армия се пречупвала. Спирайте тревата. Не можете да пречупите армия, която за 3 часа може да ви изтрие от лицето на земята. Добре е да се знае това, защото Украйна потъва в руини. Някои сънуват, че ще пречупят руснаците. Добре, сънувайте, но е време да се събудите, че мечката обикаля наоколо.

С две думи – ще гледаме. До средата на април ще е ясно какво е положението с пречупването.

3. Психическото пречупване.
Превръща ли се Украйна бавно в руина – превръща се. Това как трябва да влияе на украинската психика. В зависимост от наркотиците, ще кажете. Има наркотици – бодряшки изказвания докато руснаците срутват, каквото още не е срутено. Няма наркотици – никак не е весело положението.

Не си правете илюзии – и за 20 години тази страна няма да може да се възстанови. И не си мислете, че след като свърши всичко това, въпросът – защо изкарахте мечката от бърлогата ще спре да се задава. Отговорът е прост – като изкараш мечката от бърлогата едрите животни могат и да спечелят, но дребните със сигурност губят и то без изключения. И това се отразява на психиката им.

Поне аз така си мисля. В Ганковото кафене може и да мислят друго. То в кафето може да се сипват и други бели неща освен захар.

4. По фронтовете. Най-напред знаете, че аз бях и си оставам скептик по отношение на мерните преговори. Докато всяка от страните си мисли, че може да начука канчето на другата, преговорите са за парлама. Когато едната страна наистина начука канчето на другата, тогава както се казва, преговорите ще се изпълнят със съдържание.

Кога ще стане това? – след битката при Краматорската дъга. Докато 5-те украински дивизии стоят при Краматорск, трудно ще има успешни преговори. Войната все още не е взела достатъчно жертви, че да отрезви политиците. И това ще стане, и това ще стане, някога, но не сега. Нали така се пееше в песента.

Та чакаме началото на сражението. Кърваво ще бъде колкото си искате. Броят на жертвите и от двете страни ще е голям. Сметките показват следното. Имало едно време 5 украински дивизии при Краматорск. После дошла баба Меца. Приказката може да довършите, както ви харесва. Моят край на приказката няма да хареса на никого. Затова засега не ви го казвам. Хайде, пишете по рецензиите – как си мисли Витанов, че ще завърши сражението при Краматорската дъга.

Между другото, бройте какви сводки за унищожени танкове и бронирани машини ще ви си дават покрай тази битка. Преди да почнете да броите, осведомете се изобщо колко такава техника имат двете страни. Че може да се случи да ви информират, че всичката налична техника е унищожена 5-6 пъти.

Но ние вече знаем защо е така – танковете извират от земята. Как пък не случихме и ние на един такъв извор, че да си пооправим малко армията.

И да не забравите – Витанов нищо не разбира от моделиране на военни действия, той и в казарма не е ходил, източниците му на информация са фалшиви и т.н. Единственото нещо, което трябва да броите тук, е дали тези псувни срещу Витанов указват на четен брой негови недостатъци. Ако са четен брой, значи това, дето той добре предсказва какво ще стане по бойните полета, си е наред. Ако са нечетен брой, значи рецензентите и юрдеците са пропуснали нечетен брой други недостатъци на Витанов, които трябва да се намерят. И като се намерят и допълнят, недостатъците на Витанов ще станат четен брой.

И не забравяйте Бисмарк – и двете страни ще послъгват.

Желая здраве и успехи и нека вирусът да ви заобикаля. И войната да ви заобикаля“, написа проф. Витанов в личния си фейсбук профил.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Украински астролози казаха кога през 2022 г. Путин ще умре в кабинета си и точната дата на изтеглянето на руските войски
Next: Дадоха медал за заслуги на украинския войник, напсувал руски боен кораб

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.