Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Герджиков срази bTV с този въпрос, Жени Марчева се черви в ступор
  • Новини

Проф. Герджиков срази bTV с този въпрос, Жени Марчева се черви в ступор

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2023
gerrdjidaksvoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Професор Огнян Герджиков е много уважаван български юрист и политик. Бившият служебен премиер остро скочи на водеща от bTV заради начина, по който телевизията изписва името си.

След дъжд от упреци и въпроси дали медията я е срам да се изписва на кирилица, водещата Жени Марчева се опитва да смени темата. Ето как протича скандалният диалог между двамата:

„Защо вашата телевизия bTV се изписва на латиница. Защо не с български букви – на кирилица?“, пита той водещата.

„Понякога се изписва и с български букви на кирилица“, отвръща му Марчева.

„Почти непрекъснато е само на латиница, логото ви е на латиница, водите се на латиница. Защо? Срамувате ли се? Телевизията срамува ли се, че е българска телевизия?“, пита още по-остро обаче бившият служебен премиер.

„Не! Ни най-малко bTV не се срамува, че е българска телевизия!“, отвръща като попарена водещата на „Тази събота“.

„Защо тогава заглавието ви е на латиница“, пита отново настоятелно проф. Герджиков.

„Други въпроси имате ли“, контрира го Марчева, вече леко подразнена, но с усмивка.

„Това ми е основният въпрос и много ви моля той да стигне до ръководството на телевизията“, категоричен е той.

„То вече ви слуша в момента“, пък отвръща Марчева.

Така, значи нека да слуша, защото това е нарушение и на закона. Вие сте регистрирани на български, така ви е наименованието. Може да се изписвате и на латиница, но вие само това правите“, остро завършва Герджиков.

 

Видеото от гостуването на проф. Герджиков моментално обиколи социалните мрежи, а потребителите масово одобряват въпроса му и коментират напрегнатата ситуация. Ето част от коментарите им:

“Много логичен въпрос.”

“Пачата… как им стана леко тъпо”

“Закопа ги …. Браво много добър въпрос”

“Достоен човек. Браво.”

“Лъжлива медия затова”

“Ето сега ги хванаха на кого слугуват медиите в България браво на човека”

“Защото са продажни медии, клякат за някой друг долар”

“Браво. Преди 2005-та на техните микрофони пишеше БТВ.”

“Защото от фондация за Америка така са им наредили”

“Питай ме некое друго въпросче ….хахаха”

“Промиха им мозъците с турските сериали ся се сетиха”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Братът на изчезналия Емил Боев разпространи нещо много важно по случая
Next: Експерт: Земетресението премести Турция с рекордните 3 метра!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.