Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Иво Христов: Европа извършва ритуално самоубийство
  • Новини

Проф. Иво Христов: Европа извършва ритуално самоубийство

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
hristostoovo.jpg

Ние сме в процес да деструкция на стария световен ред, който се изразяваше в доминитета на САЩ и тяхната клиентела след рухването на Съветския съюз 1990 г. Този доминитет, който носи политкоректното наименование глобализация – концентрация на икономическите, политическите, финансовите, всякакви други потоци в рамките на едно ядро – т.нар. северноатлантическо ядро. Този свят приключва. Проблемът е, че новият още не е дошъл. Това е много драматичен процес, многопластов, много конфликтен. Както е показала световната история, той винаги преминава през войни.“ Това мнение изрази пред БНР социологът проф. Иво Христов.

Някои хора много бързо ознаменуваха края на стария ред и началото на новия. Това е дълъг, сложен и противоречив процес, който може да бъде обърнат, отбелязва Христов.

„Имаме трансформация на самия капитализъм в западното ядро – което ни подготвяха с Covid истерията и беше активната фаза на тази операция. Става въпрос за ликвидирането на капитализма във формата, в която го познаваме. Става въпрос за едно строго ригидно общество на тотален контрол на менталността на хората през електронните мрежи. Тези всичките технологии за стопиране на огромни маси от хора, за ликвидиране на т.нар. средна класа – всичко това се случи буквално пред очите ни. Проблемът е в това, че има акселерация на историята – процеси, които се смяташе, че ще траят няколко десетилетия, се случват вътре в рамките на няколко години.“

Комбинация между Китай и Русия е единствената, която може да осигури баланс със САЩ, смята Иво Христов.

„Не бих казал, че има съюз. Има добре разбран интерес. Те очевидно желаят статуквото да бъде променено. Но това съвсем не означава, че ще има едва ли не нов Варшавски договор, но че ще има много сериозна колаборация, е повече от ясно, тъй като интересите им съвпадат.“

В момента в Русия се извършва зачистка и преструктуриране на елитите. „Петата колона“ буквално си тръгва физически, подчерта проф. Христов в предаването „Политически НЕкоректно“, като даде пример с напускането на Анатолий Чубайс, „сивия кардинал“ на руския преход.

Според него курсът, който Русия е предприела към суверенизация и към превръщането ѝ в самостоятелен полюс на силата, е повече от ясен. Христов определи като елементарно схващането, че един човек може да определя курса на една страна и когато той си отиде, курсът ще бъде променен.

Това не е руско-украински конфликт. Украйна е просто прокси на терена, коментира проф. Иво Христов.

Много отдавна се говореше за макроблоковете, които ще дойдат на мястото на глобализацията. Докато изкристализират тези нови блокове, светът ще премине през множество калибрирания, включително военни конфликти и този в Украйна няма да бъде последният, отбеляза още той.

„В момента Европа извършва ритуално самоубийство, тъй като няма собствена геополитическа воля. Европейските елити в момента работят срещу икономическите интереси, чисто егоистични, на Европа. Това е опаковано в идеологическите приказки за еманципация от тоталитарната зависимост от Русия. Резултатът е, че Европа ще се превърне в много здраво привързано колело към колесницата на САЩ.“

Ще мине известно време, за да се разкрият „прелестите на новия икономически курс, който ще се изрази в енергийна, продоволствена, демографска, бежанска криза“, в рухването на модела на държавата на всеобщото благоденствие, изтъкна Иво Христов.

„България няма собствена воля, тя не е фактор на нищо. България преди 30 години от сателит на Съветския съюз стана сателит на Америка. Тук отдавна е станало ерес, че може да сте малки, но да имате такова нещо като национално достойнство и да си платите за това. Няма такова желание.“

Има драстично противоречие между геополитическото място, на което се намираме, и нагласите на елитите (независимо дали са учили в Москва или във Вашингтон) и населението, смята Христов.

България няма никакъв интерес от влизането в конфликта в Украйна. Полша има емоционален и политически интерес, както и национални сантименти да си прибере западните пет провинции, Унгария също има интерес, Румъния дори има своя интерес, но за България няма никакъв национален залог, коментира проф. Иво Христов.

Не знаем дали ще има ЕС, докато Македония приключи с всички глави на преговорния процес, каза още той. По думите му обаче „ще бъде измислена формулата, тя ще бъде предложена на нашето общество и то ще я преглътне“, прогнозира проф. Христов.

„Който е против влизането на Македония в ЕС, е руски агент – това е шедьовър на логиката на нашите управляващи. Беше просто въпрос на време да бъде формулирано“, заяви още социологът.

Първо ще имаме много сериозен провал, и то по външнополитическа линия – по македонското направление и по украинското направление, което ще доведе до вътрешнополитическа промяна, прогнозира Иво Христов.

„Тоест, първо ще настъпим мотиката, тя ще ни удари по главата, за да разберем нещо, което го знаехме и преди да я настъпим.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 17-годишната Стилияна взриви България с писмото си: Събудихте ли се слепи, глухи и неми за това, което се случва в държавата?
Next: Край! Путин официално забрани българи да влизат в Русия

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.