Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Иво Христов: Европа извършва ритуално самоубийство
  • Новини

Проф. Иво Христов: Европа извършва ритуално самоубийство

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
hristostoovo.jpg

Ние сме в процес да деструкция на стария световен ред, който се изразяваше в доминитета на САЩ и тяхната клиентела след рухването на Съветския съюз 1990 г. Този доминитет, който носи политкоректното наименование глобализация – концентрация на икономическите, политическите, финансовите, всякакви други потоци в рамките на едно ядро – т.нар. северноатлантическо ядро. Този свят приключва. Проблемът е, че новият още не е дошъл. Това е много драматичен процес, многопластов, много конфликтен. Както е показала световната история, той винаги преминава през войни.“ Това мнение изрази пред БНР социологът проф. Иво Христов.

Някои хора много бързо ознаменуваха края на стария ред и началото на новия. Това е дълъг, сложен и противоречив процес, който може да бъде обърнат, отбелязва Христов.

„Имаме трансформация на самия капитализъм в западното ядро – което ни подготвяха с Covid истерията и беше активната фаза на тази операция. Става въпрос за ликвидирането на капитализма във формата, в която го познаваме. Става въпрос за едно строго ригидно общество на тотален контрол на менталността на хората през електронните мрежи. Тези всичките технологии за стопиране на огромни маси от хора, за ликвидиране на т.нар. средна класа – всичко това се случи буквално пред очите ни. Проблемът е в това, че има акселерация на историята – процеси, които се смяташе, че ще траят няколко десетилетия, се случват вътре в рамките на няколко години.“

Комбинация между Китай и Русия е единствената, която може да осигури баланс със САЩ, смята Иво Христов.

„Не бих казал, че има съюз. Има добре разбран интерес. Те очевидно желаят статуквото да бъде променено. Но това съвсем не означава, че ще има едва ли не нов Варшавски договор, но че ще има много сериозна колаборация, е повече от ясно, тъй като интересите им съвпадат.“

В момента в Русия се извършва зачистка и преструктуриране на елитите. „Петата колона“ буквално си тръгва физически, подчерта проф. Христов в предаването „Политически НЕкоректно“, като даде пример с напускането на Анатолий Чубайс, „сивия кардинал“ на руския преход.

Според него курсът, който Русия е предприела към суверенизация и към превръщането ѝ в самостоятелен полюс на силата, е повече от ясен. Христов определи като елементарно схващането, че един човек може да определя курса на една страна и когато той си отиде, курсът ще бъде променен.

Това не е руско-украински конфликт. Украйна е просто прокси на терена, коментира проф. Иво Христов.

Много отдавна се говореше за макроблоковете, които ще дойдат на мястото на глобализацията. Докато изкристализират тези нови блокове, светът ще премине през множество калибрирания, включително военни конфликти и този в Украйна няма да бъде последният, отбеляза още той.

„В момента Европа извършва ритуално самоубийство, тъй като няма собствена геополитическа воля. Европейските елити в момента работят срещу икономическите интереси, чисто егоистични, на Европа. Това е опаковано в идеологическите приказки за еманципация от тоталитарната зависимост от Русия. Резултатът е, че Европа ще се превърне в много здраво привързано колело към колесницата на САЩ.“

Ще мине известно време, за да се разкрият „прелестите на новия икономически курс, който ще се изрази в енергийна, продоволствена, демографска, бежанска криза“, в рухването на модела на държавата на всеобщото благоденствие, изтъкна Иво Христов.

„България няма собствена воля, тя не е фактор на нищо. България преди 30 години от сателит на Съветския съюз стана сателит на Америка. Тук отдавна е станало ерес, че може да сте малки, но да имате такова нещо като национално достойнство и да си платите за това. Няма такова желание.“

Има драстично противоречие между геополитическото място, на което се намираме, и нагласите на елитите (независимо дали са учили в Москва или във Вашингтон) и населението, смята Христов.

България няма никакъв интерес от влизането в конфликта в Украйна. Полша има емоционален и политически интерес, както и национални сантименти да си прибере западните пет провинции, Унгария също има интерес, Румъния дори има своя интерес, но за България няма никакъв национален залог, коментира проф. Иво Христов.

Не знаем дали ще има ЕС, докато Македония приключи с всички глави на преговорния процес, каза още той. По думите му обаче „ще бъде измислена формулата, тя ще бъде предложена на нашето общество и то ще я преглътне“, прогнозира проф. Христов.

„Който е против влизането на Македония в ЕС, е руски агент – това е шедьовър на логиката на нашите управляващи. Беше просто въпрос на време да бъде формулирано“, заяви още социологът.

Първо ще имаме много сериозен провал, и то по външнополитическа линия – по македонското направление и по украинското направление, което ще доведе до вътрешнополитическа промяна, прогнозира Иво Христов.

„Тоест, първо ще настъпим мотиката, тя ще ни удари по главата, за да разберем нещо, което го знаехме и преди да я настъпим.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 17-годишната Стилияна взриви България с писмото си: Събудихте ли се слепи, глухи и неми за това, което се случва в държавата?
Next: Край! Путин официално забрани българи да влизат в Русия

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.