Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Костадин Ангелов разтресе ефира: Имам доказателства за нарушения! Утре пращам мейла
  • Новини

Проф. Костадин Ангелов разтресе ефира: Имам доказателства за нарушения! Утре пращам мейла

Иван Димитров Пешев юли 14, 2022
kstaodaidnamaiel.jpg

Утре ще изпратя имейл с одитни доклади, в който ще се види как изпълнителен директор на лечебно заведение в София е нарушил закона за обществените поръчки, дублирал с договори за външни услуги дейността на заведението, уволнил е над 300 човека.

Финансовата загуба е 10 пъти по-висока тази година, а той стои на длъжност.

Няма логика да няма политически „чадър“. Министърът е запознат и не е предприел нищо. Уволняват се директори с измислени основания, а други, довели до колапс лечебни заведения, стоят, защото са угодни. Това коментира за „Денят на живо“ проф. Костадин Ангелов, депутат от ГЕРБ.

„Настоявахме за комисия, която разследва къде отива този един лев в цената на горивата. „Този парламент изчерпа възможностите да дава решения на гражданите. С пределната цена на горивото ще спрем кражбите. Наблюдаваме управляваща опозиция, която дава решения на всички въпроси“, отбеляза проф. Ангелов.

„От ГЕРБ много пъти сме предлагали обединение. Борисов е единственият политик, който подаде ръка по приоритетите, той е държавник, мисли първо за държавата, после за партията и накрая за себе си. В основната на демокрацията стои комуникацията, иначе говорим за диктатура“, посочи Ангелов. И допълни, че ръстът на инфлацията на хранителните продукти е по-голям процент отколкото в Украйна.

„Цената на хляба е намаляла със смешните 2%. Има промоции, които продължават определен период в някои хранителни вериги“, отбеляза професорът. Той коментира и здравната тема.

„Трябваше да подготвим здравната си система. Ние не сме готови за COVID-19. Говорим за медицинска и административна некадърност – чак на 12 юли се сещаме за антигенните тестове с направление. Това означава пълно безхаберие“, смята той.

По думите му властта за ГЕРБ е била средство за решаване на основните проблеми на гражданите. „В момента България лети към катастрофа. Имаме сериозни национални предизвикателства – цената на тока, газа, хляба, еврозоната, ковид кризата. Лидерското място в ГЕРБ не стои на масата за обсъждане, защото на национално събрание избрахме демократично Борисов за лидер. Искаме той да води нашата партия, защото благодарение на трите му успешни мандати, той реши големи кризи и е доказал, че може да води България и да предлага решение на проблемите“, заяви проф. Ангелов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! България плаче: Загубихме емблематична фигура в музиката
Next: Нанасям малко пяна за бръснене върху четка и цялата баня блести! Даже белината не върши толкова добра работа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.