Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Коста Костов от Гърция: Спокойствие, чисто море, безплатни шезлонги, страхотно обслужване, безупречна кухня
  • Новини

Проф. Коста Костов от Гърция: Спокойствие, чисто море, безплатни шезлонги, страхотно обслужване, безупречна кухня

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
reyrshthjfgjg.png

Известният ни лекар проф. Коста Костов е на почивка на Халкидики. В своя публикация във фейсбук той споделя своите впечатления от летуването в Гърция.

„Някъде между Касандра и Ситония съм. Спокойствие, чисто море, безплатни шезлонги и чадъри (достатъчно е да поръчаш една сода, кафе или бира), страхотно обслужване, безупречна кухня. Никъде не се виждат захвърлени остатъци от храна, празни бутилки, камо ли просташки плажни изпълнения от целия спектър на българския фолк-манталитет.

Ресторант „Elia“ на 50 метра от плажа е уникален – обслужване, рибни деликатеси, чистота, усмивки, дружелюбност, здравословна кухня“, пише той.

На почивка в ХалкидикиСлед това прави и сравнение с почивката на Черноморието и каква е причината да не можем да предложим същата услуга в България.

„Не става реч за дефицит на патриотизъм, а за умение да предложиш същото и в България. И никакви обяснения за всякакви липси могат да оправдаят нелепото печалбарство, което, с малки изключения, е емблема на българския туризъм.

За този нелеп провал не са виновни природни катаклизми или лошата реклама, а всички ние, които допуснахме алчността и егоцентризма да надделеят и този провал да превърне България в туристическа дестинация за социална прослойка от чужди туристи, които идват за да се напият евтино на Слънчака и да въртят гюбеци в нощните клубове.

За финал.

В близкия басейн ме заговаря грък. Пита ме от коя страна идвам. Отговарям с апломб – България. Мълчи 2-3 минути, приближава до мен и ми прави „комплимент“ – Сандански, Тони Дачева, Преслава, Емилия… С това изчерпва своите знания за съседна България. Това е нашият образ за средностатистическия грък, случайно срещнат в съседна Гърция.

Сега всеки от вас да „хване“ първата мисъл, която му хрумва, когато каже – Гърция. Съгласявате се с мен, нали?

На море в ГърцияПС. Помня как изглеждаше Слънчев бряг, сътворен от арх. Никола Николов, и в какво го превърнаха „патриотите“, милеещи за българския туризъм. Бургазлии в този случаи биха казали: гъзлиите разкатаха майката на бургите“, допълва кардиологът.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Публиката и Билалов във възторг от участник: Такова нещо не се случва често в Стани богат
Next: Видях две нашенки на плажа в Гърция и потънах в земята от срам, разказа нашенец

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.