Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Коста Костов показа снимки от почивката си в Халкидики и направи печално за Черноморието сравнение
  • Новини

Проф. Коста Костов показа снимки от почивката си в Халкидики и направи печално за Черноморието сравнение

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
sgwgegsdgdggg.png

Известният ни лекар проф. Коста Костов е на почивка на Халкидики. В своя публикация във фейсбук той споделя своите впечатления от летуването
в Гърция.

“Някъде между Касандра и Ситония съм. Спокойствие, чисто море, безплатни шезлонги
и чадъри (достатъчно е да поръчаш една сода, кафе или бира), страхотно обслужване,
безупречна кухня. Никъде не се виждат захвърлени остатъци от храна, празни бутилки,
камо ли просташки плажни изпълнения от целия спектър на българския фолк-манталитет.

 

Ресторант “Elia” на 50 метра от плажа е уникален – обслужване, рибни деликатеси,
чистота, усмивки, дружелюбност, здравословна кухня”, пише той.

 

След това прави и сравнение с почивката на Черноморието и каква е причината да
не можем да предложим същата услуга в България.

 

“Не става реч за дефицит на патриотизъм, а за умение да предложиш същото и в
България. И никакви обяснения за всякакви липси не могат да оправдаят нелепото
печалбарство, което, с малки изключения, е емблема на българския туризъм. За този
нелеп провал не са виновни природни катаклизми или лошата реклама, а всички ние,
които допуснахме алчността и егоцентризма да надделеят и този провал да превърне
България в туристическа дестинация за социална прослойка от чужди туристи, които
идват за да се напият евтино на Слънчака и да въртят гюбеци в нощните клубове.

 

За финал.

В близкия басейн ме заговаря грък. Пита ме от коя страна идвам. Отговарям с апломб
– България. Мълчи 2-3 минути, приближава до мен и ми прави “комплимент” – Сандански,
Тони Дачева, Преслава, Емилия… С това изчерпва своите знания за съседна България.
Това е нашият образ за средностатистическия грък, случайно срещнат в съседна Гърция.

 

Сега всеки от вас да “хване” първата мисъл, която му хрумва, когато каже – Гърция.
Съгласявате се с мен, нали?

 

ПС. Помня как изглеждаше Слънчев бряг, сътворен от арх. Никола Николов, и в какво
го превърнаха “патриотите”, милеещи за българския туризъм. Бургазлии в този случаи
биха казали: гъзлиите разкатаха майката на бургите”, допълва кардиологът.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Ванга: да се предпазите от уроки и лоши очи дръжте това в къщата си
Next: Поклон. На 40-години в разцвета си почина гениалният Антон Черепеников

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.